Образувано е по касационна жалба на "Брунел" ЕООД гр. С. чрез неговия пълномощник срещу решение №7465/29.11.2019 г. по адм. д. № 3495/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РА-50-150/27.02.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на "Брунел" ЕООД е отказано разрешаването на изработването на проект за изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ VII-"за детска градина", кв. 21, м. " ж. к. Левски-зона Г", за урегулирането на поземлен имот с идентификатор 68134.601.398 по границите му в кадастралната карта с изключение на частта, попадаща под улица, за образуване на нов УПИ XIV-398 "за ЖС" със застрояване с високо етажна свободно стояща жилищна сграда Г + 5, с Нкк до 17.40 м по внесеното от дружеството мотивирано предписание. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Действащият план за имота е одобрен със заповед № РД-09-50-176/03.04.2000 г. на главния архитект на гр. С., като е отреден за УПИ VII-"за детска градина". Имотът на "Брунел" ЕООД е нанесен в кадастралната основа на регулационния план със заповед РД-09-476/28.11.2012 г. на кмета на район "Подуене". Предвид това правилен е изводът на административния орган, че към датата на одобряване на ПРЗ за кв. 21, м. " ж. к. Левски-зона Г" със заповед № РД-09-50-176/03.04.2000 г. имотът не е бил предвиден за отчуждаване, поради което по отношение на този имот не е приложима нормата на пар. 23 ПЗР на ЗИДЗУЗСО, както и нормата на чл. 208 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на главния архитект на Столична община, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ, доколкото с предложението се иска извършване на ново строителство в жилищен комплекс. Т. според съда, това следва да се извърши по реда на чл. 22, ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 4 ЗУТ.

Така постановеното решение е необосновано и в противоречие с материалния закон при следните съображения:

Установено е по делото, че процесният имот с идентификатор 68134.601.398 заедно с имот с идентификатор 68134.601.397 с действащия план /ПУП/, одобрен със заповед № РД-09-50-176/03.04.2000 г. на главния архитект на гр. С., са обединени в УПИ VII, като са отредени "за детска градина". За да се започне процедура по отчуждаване, следва да е налице необходимост от задоволяване на държавна или общинска нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин, освен чрез отчуждаване на имоти. Тази нужда се установява с влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 33, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) и чл. 21 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). След като в случая имотът е отреден с влязъл в сила подробен устройствен план от 2000 г. за детска градина, то той е отреден за общинска нужда и безспорно подлежи на отчуждаване. Безспорно е и че имотът с пл. № 398 е съществувал към момента на отреждането му за общинска нужда - за детска градина, видно от представените копия на плана към заключението на вещото лице. Този действащ регулационен план предвижда отчуждаване на съществуващ имот за изграждане на обект-публична общинска собственост - за детска градина. По принцип предвиждането за отчуждаване се извършва с отреждането на имота за определено мероприятие с регулационния план, а не с отразяването му в кадастралната основа. Поради това необоснован е изводът на административния орган, повторен и от решаващия съд, че имотът не е предвиден за отчуждаване. Напротив, с регулационния план от 2000 г. имотът е предвиден за отчуждаване. След като тази хипотеза е налице, то за приложението на чл. 134, ал. 2, т. 1 следва да са изтекли сроковете на пар. 23 ПЗР на ЗИДЗУЗСО във връзка с чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителни процедури. Към датата на подаване на процесното заявление -28.07.2017 г. сроковете за започване на отчуждителни процедури са изтекли. Сроковете са преклузивни и и се отнасят до започване, до откриване на процедурата по отчуждаването. С изтичането на сроковете се погасява възможността за отчуждаване. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ сочи, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят освен на основанията по ал. 1 и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване, какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на действащия подробен устройствен план - на плана за регулация, така, както е заявено в мотивираното предписание.

По отношение искането за допускане изработването на проект за изменение на плана за застрояване настоящата инстанция съобрази следното:

Действително имотът се намира в кв. 21 ж. к. "Л. З-Г". За разрешаване изработването на проект за изменение на плана за застрояване следва най-напред да е изяснен въпроса приложен ли в кв. 21 от посочения жилищен квартал план по чл. 22 ЗУТ. В този смисъл на изследване подлежи именно въпросът има ли действащ за кв. 21 ж. к. "Л. З-Г план по чл. 22 ЗУТ, за да се прецени да се разреши ли изработването на проект за изменение на плана за застрояване с поисканите параметри. В разглеждания аспект следва да се съобразят разпоредбите на чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ. В тези разпоредби са регламентирани условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона, Това са плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Алинея шеста не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, предложение второ ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6 се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. Тази норма е приложима само ако имотът не може да бъде застроен при условията на ал. 6 на чл. 22 ЗУТ по посочените правила. Следва да се отговори на въпроса дали претендираното застрояване би се отразило на плътността на застрояване в този квартал и на баланса на територията в процентно отношение относно зелените площи, предвидени по ЗУЗСО. В разглеждания аспект следва да се установи в каква степен са постигнати устройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване за съответната зона при съществуващото строителство и на базата на тези данни да се прецени дали имотът на жалбоподателя може да бъде застроен съобразно показателите за квартала.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е постановил необосновано решение и при неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалвания административен акт. Следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят направените и пред двете инстанции разноски, представляващи държавни такси за две инстанции в размер на 420 лв. и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 389, 20 лв. или в общ размер от 809, 20 /осемстотин и девет и 0.20/ лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7465/29.11.2019 г. по адм. д. № 3495/2019 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед №РА-50-150/27.02.2019 г. на главния архитект на Столична община.

ВРЪЩА преписката на главния архитект на Столична община за ново произнасяне по заявлението на "Брунел" ЕООД, гр. С. съобразно мотивите на настоящето съдебно решение.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на "Брунел" ЕООД, със седалище и адрес на управленеи гр. С., ж. к. "Х. Д", ул. "Б. В", № 20, ЕИК 200729586 направените по делото разноски в размер на 809, 20 /осемстотин и девет и 0.20/ лв. Решението не подлежи на обжалване.