Образувано е по касационна жалба на „Менкаура“ ЕООД от гр. С., срещу решение №6507 от 04.11.2019 г. по адм. д.№10180/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1040-21-417/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отменено разпореждане №19897/08.05.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, а настъпилото на 31.08.2016 г. внезапно увреждане на здравето на В.А, довело до неговата смърт, е прието за трудова злополука.
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ София град, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмени бележки чрез юрк.Е.В излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците – С.А и М.Л, редовно уведомени, не се явяват. В писмена молба чрез адв.Н.Д изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна, засегната по неблагоприятен начин от оспорения съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
„Менкаура“ ЕООД е подало до ТП на НОИ София град, декларация с вх.№1052/24.10.2016 г. за настъпила злополука – смърт на служител на дружеството – В.А на 31.08.2016 г. по време на работа на строителен обект в гр. Ф.фен, Ф. Р. Г, ул.“Щрантбатщрасе“ №11. В декларацията не са посочени данни за конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката. Назначена е комисия на основание чл.58, ал.1 от КСО със заповед №1015-21-589/23.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ София град, която да извърши разследване на злополуката, където участват представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – София град, на работодателя и работниците и служителите в дружеството. Комисията е изготвила Протокол №18/12.02.2018 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, съдържащ обясненията на преките свидетели и издадените удостоверения за смърт и смъртен акт. Описано е, че В.А е работил на длъжност „зидар“ в „Менкаура“ ЕООД по трудов договор №250/05.01.2016 г.. Със заповед №113 от 24.06.2016 г. В.А е командирован в Германия, гр. Ф.фен, със задача „Строителство“ за срок от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., като заедно със свои колеги е работил на строителен обект в гр. Ф.фен. На 31.08.2016 г. Апостолов е бил разпределен да работи кофраж на плоча, на площадка на открит басейн заедно с К. Ходжа. Изпълнявал рутинна дейност по направата на кофража, която се състои в разкрояване, подреждане и наковаване на кофражни платна хоризонтално. Според сведение от Н.Ф, на почивката в 10 часа В.А му е казал, че го боли главата и му поискал хапче и Феимов му дал ранитидин. През обедната почивка Апостолов твърдял, че се чувства добре, но Феимов му казал, че още е блед и да не излиза на работа. Според писменото обяснение на К. Ходжа, към обяд Апостолов споделил, че не се чувства добре и усеща „буца в гърдите“. Изглеждал много блед и К. Ходжа му предложил да му донесе вода, за да се разхлади, а той да седне и да си почине. Апостолов отговорил, че сам ще си налее вода. При слизане по стълбата отново казал, че му е зле и ще падне. К. Ходжа се опитал да го прихване, но не успял и Апостолов паднал, при което си ударил главата. Видно от приложени в превод доклад за инцидент – смъртен случай по неизяснени причини /л.56 по адм. д.№10180/2018 г./ на криминалната служба в Равенсбург, Германия и снимков материал, лицето е паднало стълба от височина около 3 метра. Намерено е да лежи по гръб, върху бетонна плоча, в голяма локва кръв и вода. Мъжът бил накратко реанимиран, но още при пристигането вече бил мъртъв.
В протокола за установяване на трудова злополука, графа „Начин на увреждане и материалният фактор, причинил увреждането“ е посочено, че за времето от деклариране на злополуката – 24.10.2016 г. до съставяне на протокола не са представени документи, от които да се направи извод за причините за смъртта на В.А, нито такива се съдържат в изисканите и приложени към протокола: удостоверение за смърт и акт за смърт, издадени от Служба „Гражданско състояние“ гр. Ф.фен, както и от препис-извлечение на смъртен акт издаден от Общински център „Марица“ – гр. П.. Въз основа на искане от РЗИ Пловдив, е издадено ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД с №1324/23.03.2018 г., в което е посочено, че съгласно чл.66, ал.1 и 2 от Наредба за медицинската експертиза, ТЕЛК не се произнася по причинната връзка, тъй като не са представени никакви медицински документи и не е извършена аутопсия, която да изясни причината за смъртта, която най-вероятно е в резултат на остра сърдечно-съдова недостатъчност, предизвикана от инфаркт на миокарда. Въз основа ЕР на ТЕЛК, е издадено разпореждане №19897/08.05.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ София град, което не приема претърпяната от В.А злополука за трудова, тъй като не е установена причинната връзка, като елемент от фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО. С решение №1040-21-417/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град е отменено разпореждане №19897/05.08.2018 г. и е прието за трудова злополука при условията на чл.55, ал.1 от КСО, настъпилото на 31.08.2016 г. внезапно увреждане на здравословното състояние на В.А, довело до неговата смърт. АССГ е потвърдил решението на директора на ТП на НОИ по аналогични мотиви.
Касационният състав намира, че незаконосъобразно с решението на директора на ТП на НОИ София град е отменено разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО и е приета станалата злополука за трудова. В процедурата по издаването му са приложени разпоредбите в КСО и подзаконовите актове, свързани с разследване, установяване и квалифициране на трудовите злополуки. Нормата на чл.60, ал.1 от КСО предвижда, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ със заповед, въз основа на документите в досието издава разпореждане за приемане или не на злополуката за трудова. Съгласно чл.58, ал.1 от КСО, ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука. В изпълнение на чл.58, ал.3 КСО се провежда разследване, което да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи административния орган да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното. В случая е назначена комисия по чл.58, ал.1 от КСО, с нормативно определения състав от членове. Тя е изготвила протокол за разследване на трудова злополука, със съответното съдържание, отразяващо данните по чл.10, ал.1, т.1-11 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. При издаване на разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО е спазена описаната процедура по извършване на проверката и съставяне на протокола. ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД е издал експертно решение, в което не се произнася за причинната връзка, тъй като не може да установи причината за смъртта, поради липсата на протокол от аутопсията.
Съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл.55, ал.2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение.
Въз основа на ЕР, органът по чл.60, ал.1 от КСО е приел станалата злополука за нетрудова. В разпореждането е посочено, че съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трябва да са налице кумулативно предвидените в чл.55, ал.1 от КСО предпоставки, като в случая липсва причинна връзка - /функционална зависимост/ между изпълнение на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето. Органът по чл.60, ал.1 от КСО се е позовал на ЕР на ТЕЛК №1324/от зас.№054 от 23.03.2018 г., с което съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 от Наредба за Медицинската експертиза /НМЕ/, ТЕЛК не установява причинна връзка, тъй като не е извършена аутопсия изясняваща причината за смъртта, като най-вероятно същата е в резултат на остра сърдечно-съдова слабост предизвикана от инфаркт на миокарда.
Това становище на органа по чл.60, ал.1 от КСО е прието за неправилно в процедурата по обжалване на разпореждане №19897/08.05.2018 г. пред директора на ТП на НОИ София град по реда на чл.117, ал.3 от КСО във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО. С решението на директора на ТП на НОИ София град е отменено разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, като незаконосъобразно, тъй като от събраните по случая доказателства се установява, че са налице всички елементи на фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО за приемане на претърпяната от В.А на 31.08.2016 г. за трудова. Решаващият орган е приобщил и разгледал представеното в превод с молба вх.№5101-21-1052#29/28.06.2018 г. от адв.. Д, представляващ наследниците на Апостолов: Дело за установяване на смъртен случай, водено от Прокуратурата на гр. Р., ведно с писмените доказателства, събрани в хода на разследването, вкл. и снимков материал, съгласно което като причина за смъртта, от лекаря извършил оглед на тялото е посочено „счупване на черепа и врата поради падане“, а относно аутопсия е посочено „не се разглежда като необходима“. От събраните доказателства и анализа на приложимите разпоредби за трудова злополука, с решението на директора на ТП на НОИ е прието, че е налице внезапно увреждане на здравето, изразяващо се в неочаквано и непредвидено, еднократно и пряко въздействие върху тялото, причинено от падане по стълба от височина 2.65 метра, при което са настъпили травматични увреждания /счупен череп и врат/, довели до настъпване на неблагоприятен резултат – смърт.
Така направеното заключение в решението на директора на ТП на НОИ София град е неправилно. Решаващо за изхода на спора в случая е, че в ЕР на ТЕЛК №1324/23.03.2018 г. няма произнасяне по причинната връзка, поради липсата на протокол за аутопсия, като ТЕЛК постановява решението си съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 от НМЕ. Според чл.66, ал.1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Съгласно чл.66, ал.2 от НМЕ, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Основателно е възражението на касатора, че ответникът не е взел предвид ЕР на ТЕЛК, влязло в сила като необжалвано. В ЕР изрично е посочено, че се постановява при липса на медицинска документация и протокол от аутопсия. Посочената в ЕР диагноза - остър инфаркт на миокарда е нетравматично увреждане, което може да бъде установено само чрез извършване на аутопсия. В случая няма данни лицето да е имало хронично сърдечно-съдово заболяване, но са налице данни от двама свидетели за болка в гърдите и неразположение на Апостолов в деня и непосредствено преди настъпване на инцидента, че лицето е имало слабост и световъртеж, като това се посочва и като причина за падането му от стълбата.
Съгласно чл.73, ал.2 от НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Доказателства за такива заболявания на пострадалия не са представени, видно и от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза – въпрос 4. Според заключението на СМЕ по въпрос 1, няма писмена документация за заболяванията на В.А.Ф свидетелски показания за оплаквания със симптоматика от стомаха, за което е приел медикамент регулиращ стомашната киселинност. Съгласно отговора на вещото лице по въпрос 2 от СМЕ, фигурират свидетелски показания, които могат да предположат заболяване в развитие на инфаркт на миокарда, но клинични изследвания като ЕКГ за дейността на сърцето и клетъчните сърдечни ензими не са изследвани поради настъпилата смърт. Според СМЕ – въпрос 3, острият трансмурален инфаркт може да се развие по всяко време и при всякакви обстоятелства, но не винаги е причина за смъртта. Навременно диагностициран и адекватно лекуван е с добри резултати на преживяемост. Като заболяване острият трансмурален инфаркт изключва квалифицирането на една злополука като трудова, съгласно Наредба за медицинската експертиза.
На въпрос 5 – Може ли въз основа на наличните по административната преписка доказателства да се установи каква е причината за смъртта, СМЕ дава отговор, че на стр.29 от делото е отбелязано: „Счупване на черепа и врата поради падане“, а в решението на ТЕЛК - „най-вероятно се касае за остър инфаркт на миокарда“, но и двете не са доказани с морфологично изследване, няма и параклинични изследвания. Според СМЕ, не може да се каже със сигурност кое или какво е причинило смъртта на лицето. Най-добре е било да се направи аутопсия на тялото, за да се даде отговор на този въпрос.
В решението на първоинстанционния съд не е взето предвид това становище от заключението на СМЕ, въпреки, че е от решаващо значение за установяване на причината за смъртта на В.А и оттам дали е налице причинно-следствена връзка – функционална зависимост, между извършваната работа и настъпилото внезапно увреждане на здравето, като основен елемент на фактическия състав на трудовата злополука, съгласно чл.55, ал.1 от КСО.
Съгласно чл.60, ал.2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал.1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. С оглед цитираните по-горе разпоредби на чл.66, ал.1 и ал.2 от НМЕ, липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е в конкретния случай с ЕР №1324/23.03.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Експертното решение не е обжалвано в законоустановения срок пред по-горната инстанция и е влязло в сила. ТЕЛК не се е произнесъл по причинна връзка между нетравматичното увреждане /посочено в ЕР като инфаркт на миокарда/, от което е настъпила смъртта на Апостолов и условията на труд, поради което органът по чл.60, ал.1 КСО в разпореждането си не е приел злополуката за трудова. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО се отнася и за директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО. По силата на разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В този смисъл е практиката на ВАС, напр. решение №2359 от 13.02.2020 г. по адм. д.№14288/2019 г., VІ Отд. на ВАС.
Това изискване е приложимо когато се касае за нетравматично увреждане, според нормата на чл.60, ал.2 от КСО. В случая, директорът на ТП на НОИ София град е решил, че е налице внезапно травматично увреждане на здравето на лицето, което не попада в хипотезата на чл.60, ал.2 от КСО, поради което издаденото разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО е незаконосъобразно. Този извод на контролния орган, а и на първоинстанционния съд, не се подкрепя по неоспорим начин от събраните по делото доказателства, от сведенията на свидетелите на злополуката и заключението на СМЕ. Безспорен е само фактът, че няма извършена аутопсия, която единствено би могла по безпротиворечив начин да се произнесе от какво е настъпила смъртта на лицето. Отчитайки това, ЕР ТЕЛК не се е ангажирал с дефинитивно становище за причината за смъртта, а е посочил вероятна диагноза за настъпването й. Не е безспорно доказано заключението в решението на директора на ТП на НОИ, споделено и от АССГ, че причината за смъртта е травматичното увреждане на здравето - счупване на врата и черепа, получени в резултат на падане по стълба от височина 2.65 м. Предвид липсата на аутопсия и на неоспоримо заключение относно причината за смъртта, данните за изпитвани болки и неразположение на лицето в деня на злополуката, този извод не може да бъде възприет за правилен и обоснован. Видно от снимковия материал и обясненията на свидетелите, които не са опровергани в административното и съдебното производство, Апостолов не се е чувствал добре, оставил е колана си с инструменти върху площадката, където е работил, сам е определил да напусне работното място, за да си почине, и слизайки по стълбата е паднал. Не се доказва по безспорен начин, че настъпилата злополука с Апостолов „във връзка с работата му“ по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, включително когато увреждането е настъпило „по повод на работата“, а именно действията, необходими и съдействащи за изпълнението й. Аргументите, че достъпът до плочата - мястото на работа на 31.08.2016 г., е бил единствено по стълбата, от която пострадалият е паднал, поради което качването и слизането по нея се явява необходимо, съпътстващо действие за изпълнение на работата, нямат съответната инженерно-техническа обосновка, поради което не са убедителни. Те не обосноват пряко заключението, че злополуката е по повод работата на лицето на обекта. Релевантно е дали в момента на настъпване на злополуката Апостолов е извършвал работа, пряко възложена му от работодателя, или се е отклонил и не е извършвал такава, т. е. злополуката не е по повод на работата. Това обаче, не се установява, както не е ясна и причината за смъртта. Не може да се приеме, че злополуката има характер на трудова, тъй като не са налице всички задължителни елементи от фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО. Не се установява наличието и на хипотезите по чл.55, ал.2 от КСО.
Издаденото в обратния смисъл решение на директора на ТП на НОИ София град е незаконосъобразно. Решението на Административен съд София град следва се отмени и вместо това да се отхвърли жалбата срещу разпореждане №19897/08.05.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО.
Предвид изхода на спора, на касатора трябва да се присъдят разноски, като се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за двете инстанции, с оглед направеното от ТП на НОИ възражение за прекомерност, като се съобрази фактическата и правна сложност на случая и практиката на ВАС по сходни дела. Претендираните разноски за адвокатски възнаграждения от 5100 лева с ДДС за първата инстанция и 2400 лева с ДДС за касационната инстанция, се намаляват на по 350 лева за всяка от двете инстанции. Присъждат се разноски: 1. за първоинстанционния съд в размер на 50 лева държавна такса, 2.50 лева такса банков превод, 400 лева възнаграждение на вещо лице и 500 лева адвокатско възнаграждение, общо 952,50 лева; 2. за касационната инстанция в размер на 370 лева държавна такса, 2.50 лева такса банков превод и 500 лева адвокатско възнаграждение, общо 872,50 лева; общ размер на разноските за двете инстанции – 1825,00 лева.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6507/04.11.2019 г. по адм. д.№10180/2019 г. по описа на Административен съд София град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №1040-21-417/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град и
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№5101-21-1052#25/28.05.2018 г., подадена от С.А и М.Л, срещу разпореждане №19897/08.05.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което настъпилото на 31.08.2016 г. внезапно увреждане на здравето на В.А, довело до неговата смърт, не е прието за трудова злополука.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град да заплати на „Менкаура“ ЕООД от гр. С., разноски в размер на 1825,00 /хиляда осемстотин двадесет и пет/ лева за двете инстанции.
Решението е окончателно.