Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет срещу Решение № 3645/01.06.2018 г. на Административен съд – София-град, тричленен състав, по адм. дело № 5967/2017 г., с което е отменена разпоредбата на чл. 36а от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
От ответниците Сдружение "Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми и мобилни обекти" е на становище за правилност на решението, "М. Е" ЕООД, [Фирма 1] и "С и С И. Б" ООД не вземат участие в касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, споделяйки изводите на административния съд за липсата на мотиви за приемането на текста от наредбата и отричайки правилността на заключението за противоречието на разпоредбата с нормативен акт от по-висока степен. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Според чл. 36а, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община съоръженията, обектите и елементите, служещи за извършване на търговска дейност по наредбата, поставени върху общински имоти, без разрешение за ползване на място, се премахват незабавно за сметка на нарушителите след констатирането им от лицата по чл. 34, ал. 3. Алинея 2 на текста предвижда при необходимост премахването да се извърши със съдействието на органите на полицията, а ал. 3 разпростира реда за премахване, с изключение на фирмените тотеми и на съоръженията към обществените телефонни апарати, спрямо съоръженията, обектите и елементите, за чието поставяне върху общински имоти е предвидено с Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община заплащане на такса за ползване по Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община.
2. Приемането на отменения текст от наредбата не е мотивирано, както е приел и първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗНА (в редакцията преди допълнението – ДВ, бр. 34 от 2016 г.).
а. Чл. 36а НРУИТДТСО е създаден с § 8, т. 1 ПЗР на Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 717 на Столичния общински съвет от 06.11.2014г. Мотивите на решението на СОС в относимата им част се изчерпват с твърдението, че са разграничени преместваемите обекти от обектите, които се разрешават по реда на НРУИТДТСО, в която е предвиден и ред за премахване на тези обекти.
б. По съществото си мотивите са бланкетни и приравними на липсата им по разрешените с атакувания текст въпроси. Съображения по причините, налагащи въобще въвеждането на ред за премахване на обектите, целите, които се поставят, и очакваните резултати от прилагането му решението на общинския съвет не съдържа.
3. Правилен от материалноправна страна е изводът на АССГ за противоречие на чл. 36а от наредбата със ЗУТ.
а. Неоснователен е главният довод на касатора, че в случая става дума за съоръжения, обекти и елементи, служещи за извършване на търговска дейност по наредбата, а не за обекти по ЗУТ.
НРУИТДТСО не урежда самостоятелна номенклатура на съоръженията, обектите и елементите за осъществяване на търговска дейност като основа за евентуалното им разграничение от обектите по чл. 56 и чл. 57 ЗУТ. Т.е. не е налице яснота установеният нов и различен от ЗУТ ред за премахване спрямо кои обекти ще бъде прилаган, което пък препятства по хипотеза възможността за проверка дали те са обхванати от регламентацията на закона. Сами по себе си извършването на търговска дейност, разрешението за ползване на общинско място и съответната такса за него не са меродавни критерии за еднозначното определяне на конкретния вид на обекта, чрез който ще бъде осъществявана дейността.
б. Не може да бъде споделена и тезата в касационната жалба за уреждане с наредбата на обществени отношения, които не са предмет на уредба с нормативен акт от по-висока степен – чл. 8 ЗНА.
В обхвата на регулиране от ЗУТ се включва поставянето върху поземлени имоти на преместваеми увеселителни, търговски и за други обслужващи дейности обекти, както и на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи – чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от закона. Основанията и редът за премахване по чл. 57а ЗУТ са приложими за всички обекти от посочените категории. Нарочна делегация за регулиране на отношенията по повод на обектите ЗУТ предоставя на общинските съвети в случаите по чл. 56, ал. 2, 8, 9-11 и чл. 57, ал. 1 от закона, но тя не се отнася до реда за премахването им.
Единственото изключение е по ал. 7 на чл. 57а – в компетентността на общинските съвети е предоставен реда за принудително премахване, но само при условието да не е спазен срока за премахване, определен в заповедта по ал. 3 на текста. Чл. 36а НРУИТДТСО установява съвсем различен ред – за незабавно премахване на обектите, предпоставка за което е констатацията на проверяващите по чл. 34, ал. 3 от наредбата. Правилата на текста не съответстват на елементите от динамичния фактически състав на процедурата по чл. 57а, ал. 2-6 ЗУТ и като резултат дерогират реда за премахване по ЗУТ и то – на предполагаем кръг от обекти.
4. При констатираното противоречие със ЗУТ, постановената отмяна на текста от наредбата черпи основанието си в нарушаването на принципите по чл. 8 и чл. 15, ал. 1 ЗНА, на които се е позовал административният съд.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3645/01.06.2018 г. на Административен съд – София-град, тричленен състав, по адм. дело № 5967/2017 г. Решението е окончателно.