Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, представено от юрисконсулт А.П, срещу решение № 1941/14.10.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3308 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 92/03.10.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/. В касационната жалба се ревокират доводите срещу АУПДВ от първоинстанционното оспорване – за липса на форма на акта, ограничено право на участия на адресата на акта в производството по издаването му; липса ва обективност при извършване на проверките за определяне на размера на дължимите такси за водовземане; значението на неизпълненото задължение за плащане на такси като основание за отнемане на разрешителното за водовземане. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АУПДВ.

Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения АС Пловдив АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, са установени в тежест на „Напоителни системи“ ЕАД задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект за отчетни периоди 2012 – 2016 г. по разрешително № 31140018/08.02.2008 г. в общ размер 7 091.31 лева с лихви за забава 2 682.31 лева. Задълженията за такса са определени за всеки отделен отчетен период в мотивите на акта, като крайният размер на задълженията е изчислен като разлика от дължимото и заплатеното. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 194, ал. 2 от...