КАСАТОРИТЕ са обжалвали решението от 30.06.2006 г. по адм. д. № 1345/04 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед от 21.06.2004 г. на началника на РДНСК, потвърждаваща акт за узаконяване от 26.04.2004 г. на вътрешно преустройство.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС.
ЧАСТ от ответниците не са взели становища по касационната жалба, останалите я считат за неоснователна, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.
1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд намира, че то е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо главния архитект, издал акта за узаконяване. Предмет на обжалване, съгласно чл. 216, ал. 6 ЗУТ, е заповедта на началника на РДНСК. Тя не поражда нито права, нито задължения за главния архитект, за когото се явява контролен административен акт по смисъла на чл. 30 ЗАП. Затова той не е процесуално легитимиран както да я обжалвал, така и да участва в производството по обжалването й - чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ЗАП. В тази част решението следва да бъде обезсилено съгласно чл. 209, ал. 1 вр. чл. 218ж, ал. 2 ГПК и чл. 11 ЗВАС.
2. Касационната жалба срещу останалата, допустима част от решението, е неоснователна.
а. Законосъобразността на инвестиционния проект от 2001 г., от който е било допуснато отклонението, е неотносима към законосъобразността на акта за узаконяване, тъй като той се издава въз основа на нов инвестиционен проект - § 184, ал. 7 ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/03 г.). Поради това, обратно на първото касационно оплакване, необсъждането й не представлява процесуално нарушение.
б. Неоснователно е касационното оплакване, че част от узаконеното санитарно помещение попада над кухня в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ и чл. 110, ал. 3 Наредба № 7/03 г. ПНУОВТУЗ. Жилищните помещения, кухните и килерите са елементи само на жилищата - чл. 108, ал. 2, б. "а" и "г" от наредбата. Поради това забраната не важи, когато санитарното помещение попада над каквито и да било помещения - части от офис, както е в случая.
в. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както са установени от инстанцията по същество.Решението не съдържа установяване санитарният възел да е пространствено свързан с друго помещение, поради което това касационно оплакване е неоснователно от фактическа страна.
г. Съгласие на общото събрание на етажните собственици за вътрешни преустройства се изисква само в случаите на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ - при промяна на предназначението на жилище, каквато в случая не е налице, поради което касационното оплакване за липсата му е неоснователно.
При неоснователността на касационните оплаквания решението в тази част следва да остане в сила. Воден от горното Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 30.06.2006 г. по адм. д. № 1345/04 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, в която е постановено спрямо главния архитект на общината. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Г. С. Г.А.