О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 328

София, 16.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч. гр. дело №2740/2018 година.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№74373/29.5.2018 г., подадена от адв. К. Н. – процесуален представител на ищцата В. В. С. - А. против въззивно определение №11453/17.5.2018 г. по ч. гр. д.№4379/2018 г. по описа Софийския градски съд, VI-4 състав, с което е оставена без уважение частна въззивна жалба от В. В. С. – А. против разпореждане №279770/28.11.2017 г. по гр. д.№62574/2017 г. по описа на Софийския районен съд, I г. о., 162 състав, с което исковата молба, вх.№2020968/07.9.2017 г., подадена от В. В. С. – А. срещу Столична община, е върната, на основание чл.130 ГПК.

С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „ С исковата молба ищцата е предявила искове за установяване неистинност на съдържанието на две заповеди на кмета на Столична община, с които е определено ищцата да се обезщетени с „гараж“, а повдигнатите фактически твърдения са, че е извършена подправка, защото в действителност със заповедите ищцата се обезщетява с „жилище“, а не с „гараж“, в което се изразява подправката. С исковете се цели да се установи неверността на съдържанието на двете заповеди, но не неавтентичността им.

По своя правен характер всяка от процесните заповеди има качеството на диспозитивен документ, защото материализира изявления, които нямат свидетелстващо значение. Диспозитивният документ не е предназначен да служи за удостоверяване на определено обстоятелства, защото материализира/обективира само изявлението на своя издател, но не и...