О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 587

ГР. София, 16.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1108/18 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Столична община /СО/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №8881/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 6300 лв. предявеният от Д. П. срещу общината иск по чл.49 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от фрактура на пета метатарзална кост и изкълчване на двата крака, поради пропадане в необезопасена дупка, образувана около канализационна шахта на пътното платно, собственост на общината.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроси за елементите от сложния фактически състав по чл.45 и 50 ЗЗД, при наличие на които може да бъде ангажирана отговорността на общината за нанесените на ищеца вреди. Намира, че не е налице един от тези елементи – противоправно поведение на служители на общината, защото не е констатирано некачествено полагане на асфалт на мястото на инцидента към момента на възникването му. Поставя и въпрос за съпричиняване на вредите от пострадалия, който е излязъл от нощен бар в неясно състояние и не е могъл да прецени намалената видимост в 20 ч. на датата на инцидента – 9.12.15 г. Според касатора размерът на определеното обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е...