Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ” - София, при ЦУ на НАП-София, срещу решението от 20.05.2007 г., постановено по адм. дело № 50 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд-административно отделение, с което е отменен като незаконосъобразен АПВ № 649/12.09.2006 г. на ТД при НАП гр. С., потвърден с решение № 2320 от 30.11.2006 г. на директора на Д ”ОУИ” при ЦУ на НАП гр. С..

В жалбата се релевират касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на (чл. 80, ал. 2 ЗДДС), както и разпоредите на чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 1/28.03.2001 г. за възстановяване на платен данък ДДС на чуждестранните юридически лица. Според касаторът тези разпоредби имат предвид възстановяване на ДДС на чуждестранни лица само, когато услугите са „ползвани” от това лице или негови работници или служители. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на съдебното решение и постановяван на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу обжалвания АПВ. Претендират се и разноски.

Ответникът – „Мона” ООД оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на окръжния съд е правилно и моли съда да го остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на СГС-административно отделение е отменил като незаконосъобразен АПВ № 649/12.09.2006 г. на ТД при НАП гр. С., потвърден с решение № 2320 от 30.11.2006 г. на директора на Д ”ОУИ” при ЦУ на НАП гр. С.. С този акт е отказано на жалбоподателя ”Мона” ООД /сега ответник по касация/ в качеството му на агент по възстановяване на ДДС и регистриран представител на „В. Р.” е.К.-Германия възстановяване на ДДС в размер на 26018.37 лв. Според констатациите в акта при извършване на проверката от ревизиращите органи е било установено, че данъкът претендиран за възстановяване е начислен по доставки с предмет ”хотелски услуги”, които са свързани с извършваната от чуждестранното лице туроператорска дейност /организиране на пътувания/, а не са използвани от работници и служители на самото юридическо лице. Съдът е приел, че акта с който е отказано възстановяване на ДДС е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с нормативната уредба която дава право на възстановяване на ДДС. Анализирайки разпоредбите на чл. 80, ал. 2 ЗДДС и тези на Наредба № 1/2001 г. за възстановяване на платен данък ДДС на чуждестранни юридически лица съдът е обосновал съображения за това, че законодателят боравейки в тези нормативни актове с двата термина ”ползвател” и „получател” не е вложил различен смисъл от този за получаване на доставката. Посочено е, че в обжалвания АПВ са използвани понятия като „ползвател" и "краен потребител на услугата”, които нямат самостоятелно значение и не са свързани с никакви правни последици, тъй като ЗДДС придава правно значение единствено на понятието ”получател на доставката”. И в ЗДДС и в Наредба № 1/2001 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни юридически лица законодателят е посочил като субекти на възстановяване на данъка получателите на изчерпателно изброени доставки. За получаване, а не за ползване на доставки се говори и в чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от цитираната Наредба, както и в приложение към чл. 5 от същата. По тези съображения съдът е приел, че неправилно органът по приходите е тълкувал съвсем стеснително разпоредбите на ЗДДС във връзка с възстановяването на ДДС на чуждестранните юридически лица, поради което е отменил обжалваният пред него АПВ.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и изводите които е направил са в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и същите се споделят и от настоящата инстанция.

По делото не е имало спор по фактите. По повод искането подадено от туроператора „В. Р.” е. к. със седалище в Германия, чрез „Мона” ООД, в качеството му на агент по възстановяване на ДДС е констатирано при проверката, че са представени всички необходими документи в оригинал, съгласно изискването на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1/2001 г. Представени са оригинални данъчни документи, класирани с номера от 1 до 9. Въпреки това правото на възстановяване е отказано с мотиви, че чуждестранното дружество е само получател на доставки /хотелски услуги/ по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС, а не и ползвател на тези услуги, какъвто бил смисълът н а

чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2001 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни юридически лица, т. е спорът е само правен и се свежда до това дали това право за възстановяване имат чуждестранните лица, които са получатели на тези услуги или само лично ползвателите на същите. Първоинстанционният съд предвид този спор правилно е приел, че направеното от данъчните органи тълкуване на обхвата на доставките по Наредба № 1/28.03.2001 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни юридически лица е стеснително и не намира законова опора, нито следва от която и да е било разпоредба на ЗДДС и Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. е предвидено, че се възстановява платеният данък върху добавената стойност на чуждестранни юридически лица, регистрирани по този данък в страни, които възстановяват данък върху добавената стойност на български юридически лица за ползвани от тях услуги на територията на страната. Текстът не поставя условие ползването на услугите от юридическото лице да е като краен потребител. Тази редакция позволява туристическите услуги в случая да са ползвани за извършване на други услуги от получателят им чуждестранно юридическо лице. В този смисъл е и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, според който лицето има право да му бъде възстановен данъка, когато са изпълнени условията, при наличието на които лицата, регистрирани по ЗДДС се ползват от право на данъчен кредит. Право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС отм. възниква за получател по доставка, която е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. От цитираната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата следва, че ползването на хотелските услуги от получателя чуждестранно лице следва да е осъществено чрез извършването на други услуги с получените такива, а не само когато услугите са ползвани като краен потребител, в какъвто смисъл неправилно от данъчните органи се тълкуват разпоредбите на чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. и чл. 3, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл съдът правилно е приел, че ЗДДС придава правно значение само на понятието ”получател” на доставката. Ето защо следва да се приеме, че дори когато в ЗДДС е употребена думата „ползване на услуги” какъвто е случая с чл. 80, ал. 2 ЗДДС ,

то тя няма друг смисъл различен от „получаване” на услуги.

Предвид изложеното като е достигнал до този извод и е отменил обжалвания АПВ като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, I отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 20.05.2007 г., постановено по адм. дело № 50 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд-административно отделение, с което е отменен АПВ № 649/12.09.2006 г. на ТД при НАП гр. С., потвърден с решение № 2320 от 30.11.2006 г. на директора на Д ”ОУИ” при ЦУ на НАП гр. С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. Д.Л.