Образувано е по касационни жалби, подадени от ЕТ"В"ЕООД в размер на 7 654,67 лв. и "С"ЕООД в размер на 550 лв. Касационната жалба на ЕТ"В"ООД
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ДРА, евентуално връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. `Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба-ЕТ"В"ООД:
С обжалваното решение, една част от отказания данъчен кредит по фактурите от този доставчик е признат на жалбоподателя, а в другата част е отхвърлена жалбата. Тъй като постановеното от съда решение в тази част от спора е обжалвано
и от двете страни по делото, преценката относно правилността на съдебното решение в тази част следва да е едновременна. Неоснователно е възражението на ЕТ"В"ООД .
Твърденията в тази насока са, че при повторната ревизия след отменителното решение на регионалния данъчен директор за една част от предходен ДРА, е разширен обхвата на повторната ревизия относно фактурите от "С"ООД, като са проверявани и фактури, по които с първоначалния ДРА е бил признат данъчен кредит на ревизирания субект. С решение №539/04.10.04г. издадено от директора на РДД-В.Търново е отменен ДРА №204/16.07.04г. в частта относно отказания данъчен кредит по фактури от "С"ЕООД за данъчен период-м.11.00г.; по фактури от "С"ЕООД за м.11.00г. и по фактури от "П"ЕООД за месеци-03.00г. и м.04.01г. като преписката е върната за извършване на нова ревизия за тези периоди по фактурите от посочените доставчици.
С новия ДРА /обжалвания/ за посочените периоди са проверени по-голям брой фактури, издадени от "С"ООД, отколокото с предходния ДРА / който е отменен в тази част/. Така например с ДРА №204/16.07.04г./ отменен с решение на регионалния данъчен директор в тази част/ за м.03.00г. са проверени 20 броя фактури, издадени от "С"ООД, а за същия период с ДРА№ 001/04.02.05г./процесния/ са проверени 33 бр. фактури, издадени от същия доставчик. Тринадесетте броя фактури в повече не са коментирани в предходния ДРА, поради което не може да се направи извод, че с него е признато правото на данъчен кредит по тях. Разликата в броя на проверяваните фактури при двете ревизии / първоначалната и последващата/ води до единствения логичен извод, че конкретните тринадесет фактури за първи път се обсъждат с обжалвания ДРА, а те не са били предмет на проверка от предходната данъчна ревизия, т. е, налице е неточно изпълнение на задачата от предходната ревизия, а не излизане извън задачата от настоящята ревизия/ чийто ДРА е предмет на обжалване в настоящото производство/.Аналогична е ситуацията и за следващите данъчни периоди-04, 05, 06 и 11 .2000г.
С ДРА №001/04.02.05г. на ревизирания субект, жалбоподател пред първоинстанционния съд е отказано да се признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от "С"ООД през месеци- 03, 04, 05, 06 и 11.2000г. общо в размер на 89 941,58 лева.
Правното основание за отказа, посочено в ДРА е чл.109, ал.11 във вр. с ал.12 т.4 от ДПК. Констатациите са, че липсва информация кои точно са предходните доставчици по фактурите, както и, че не може да се направи анализ на стоковия поток при доставчика. Основание за тези констатации на данъчните органи са обстоятелствата, изложени в протокол за извършена насрещна проверка на "С"ООД № МР 1115/14.01.05г. В протокола е костатирано, че на дружество "С"ООД за сумата от 32 313,91лв. а за разликата от 57 627,67 лв. до пълния откзан размер-89 941,58лв. е отхвърлил жалбата. Окръжният съд е кредитирал заключенията / основно и две допълнителни/ на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. От основното заключение на вещото лице е установено, че за процесните периоди, "С"ООД е доставил на жалбоподателя общо 533 493 литра горива, като за същия период доставеното гориво от нередовни предходни доставчици е 321 607литра.В допълнително заключение, вещото лице възприемайки метода на "средна претеглена цена" за изписване на стоките при "С"ЕООД от 14.01.05г. до ТДД-София, ДП-Лозенец е, че този проверяван доставчик не е отказал представяне на документи и писмени обяснения, а е информирал данъчните органи, осъществяващи насрещната проверка, че исканите му документи вече са представени и то в значителен обем/700стр./ по повод на проверката му по предходната ревизия. От съдържанието на писмото става ясно, че "С"ООД не е искал да възпрепятства работата на данъчните органи, а е преценил като излишно повторното представяне на същите документи, които вече са предоставени отнего при предходна насрещна проверка. Ревизиращите органи при точно изпълнение на служебните им задължения е следвало да приобщят към процесната ревизия, протоколите за насрещна проверка и събраните във връзка с тях доказателства от предходната ревизия, след което обстойно да анализират тези документи. След като не са сторили това, данъчните органи са направили необосновани констатации в ДРА относно фактурите от този доставчик. Необосноваността на констатациите обаче, не освобождава жалбоподателя в съдебната фаза на производството от задължението да докаже наличието на всички предпоставки, визирани в чл.64, ал.1 от ЗДДС в това число и наличието на реални сделки по фактурите. Чрез заключенията по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, жалбоподателят е установил наличие на потенциал при "С"ООД за изпълнение на част от доставките по фактурите. Констатациите на вещото лице, в представените по делото заключения се подкрепят и от многобройни документи / договор за наем и анекси към него, трудови договори, оборотна ведомост за 2000г., фактури от предходни доставчици на "С"ООД е, че за процесните периоди освен доставчиците, преценени като "нередовни" с ДРА №204, "С"АД; ЕТ"Е"АД; "Д"ООД; "К"ЕООД-Бургас. В. тези документи са в съответствие с констатациите на вещото лице, че за процесните периоди, прекият доставчик на жалбоподателя е имал редовни негови преки доставчици /освен нередовните, установени с отменения ДРА/.Тези документи съдържащи се в данъчната преписка, удостоверяват материален и кадрови потенциал за изпълнение на доставки на горива от "С"ЕООД:
С ДРА, на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по две фактури от този доставчик.Първата фактура е №2 /31.03.00г. и е с предмет на доставакта - промишлено гориво. Правното основание за отказа на правото на данъчен кредит е липсата на предпоставката, визирана в чл.55, ал.6 от ЗДДС. Фактическите констатации са, че на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, доставчикът не е представил документи за счетоводното начисляване на ДДС по фактурата в счетоводството му.
Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата с мотива, че констатациите в ДРА по отношение на тази фактура не са оборени. Съдът е обсъдили представения по делото ДРА на "П"ЕООД, като е казал, че в него липсва обсъждане, респективно данни за извършена проверка на фактури по които той е доставчик, а не получател.
Решението на съда в тази част от спора е правилно. Не се спори, че фактурата е включена в СД и дневника за продажби на доставчика, не се оспорва и реалността на сделката по фактурата. Единственият спорен момент е счетоводното начисляване на ДДС по фактурата в счетоводството на доставчика. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че представения по делото ДРА на "П"ЕООД, а именно, ф.№242/26.04.01г. с предмет - промишлен газьол.Правното основание за отказа е чл.109, ал.11 вр. с чл.109, ал.12 т.4 от ДПК.Фактическите констатации са, че дружеството доставчик не е представило документи, които са му изискани за материално техническа база за съхранение на горива, както и, че ревизираният субект не е представил товарителници, приемо-предавателни протоколи и др. документи доказващи реалността на доставката.Данъчните органи са приели, че не е установен произхода на стоката, тъй като фактурата на предходния доставчик-"Д. О. груп"ООД е с дата следваща датата на процесната фактура.
Съдът е приел, че констатациите в ДРА не са опровертани, в резултат на което е отхвърлил жалбата.
Решението на първоинстанционния съд в тази част от спора е правилно. В тежест на жалбоподателя е било при уславията на пълно насрещно доказване да установи, че действително е получил реална престация по фактурата от този доставчик. Доказателства в тази насока не са представени от жалбаподателя.Такова не може да бъде и ДРА№155/19.03.04г. издаден на доставчика по фактурата, тъй като от съдържанието му става ясно, че през ревизирания период този доставчик е имал много нередовни доставчици на горива, но не и обратното. По доставките от "А"ЕООД:
С ДРА на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит по три фактури, издадени през м.11.00г. от този доставчик с предмет на сделката - транспортна услуга. Правното основание за отказа е липсата на предпоставката на чл.64, т.2 вр. с чл.55, ал.6 от от ЗДДС и чл.109, ал.11 вр. с ал.12, т.4 от ДПК.Констатациите в ДРА са, че фирмата-доставчик не е открита на декларирания данъчен адрес, при което е връчено искане за представяне на документи по реда на чл.50 от ДПК, каквито не са представени в резултат на което е прието, че не е установено начисляването на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС.
Съдът е отхвърлил жалбата срещу ДРА в тази част отново с мотива, че констатациите в него не са опровергани.
По делото е представен ДРА №92/06.04.01г. издаден на "А"ЕООД:
С ДРА не е признато право на данъчен кредит на жалбоподателя по ф.№293/20.11.00г. издадена от "С"ЕООД с мотива, че е не е установена начисляването на данъка по нея в счетоводството на доставчика.
Съдът е отхвърлил жалбата с мотива, че жалбоподателят не е доказал обратното на установеното с ДРА.
Решението по тази част от спора е правилно, тъй като доказателства за начисляването на ДДС по тази фактура действително не са ангажирани по делото.
Воден от горните съображения, Върховният административен съд, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №283/20.06.07г. постановено от Великотърновски окръжен съд по адм. д.№316/05г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ И. А.а
И.А.