Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на [Фирма 1] гр. С. чрез представляващия и управляващия дружеството срещу заповед № РД-585/04.08.2006 г. на министъра на околната среда и водите (Обн. ДВ, бр. 67/18.08.2006 г.), с която на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложена забрана за извършване на дейности, изброени в 12 точки, за територия с обща площ от 39 201. 782 дка, в частта й относно имоти №024010, № 029007, № 029021, № 014091, № 014090 и № 014036 по картата на възстановената собственост, находящи се в землището на с. Е., община Н.. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се отмяна на атакувания акт поради липса на законови предпоставки за произнасянето на административния орган.
Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната заповед № РД-585/04.08.2006 г. (ДВ, бр. 67/18.08.2006 г.) министърът на околната среда и водите, с цел предотвратяване на опасността от увреждане и унищожаване на консервационно значими природни местообитания, местообитания на защитени биологични видове и популации на редки, уязвими, ендемитни и застрашени от изчезване видове висши растения и гъби, е наложил забрана за извършване на дейности, подробно изброени в 12 пункта на диспозитива на административния акт, като например строителството, промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земите и горите и др., върху територия с обща площ от 39 201.782 дка, включваща имоти от землищата на с. Е. и гр. О., община Н., област Б.. Посочената площ попада в местността "Иракли - Емине", по отношение на която е открита процедура за обявяването й за защитена територия по реда на Закона за защитените територии. Наложена е едногодишна забрана за извършване на така описаните дейности, но не по-късно от влизане в сила на заповедта на министъра за обявяване на защитената територия "Иракли - Емине".
Жалбоподателите легитимират правото си на собственост с нотариални актове № 19/1999г, № 33/2005 г. и № 121/2005 г. на нотариус при Несебърския районен съд . С решение №11/08.09.2005 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие и гори" град Бургас е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, собственост на жалбоподателя, като е утвърдена площадка за проектиране на обект "Вилни сгради" и обект "Почивна база". Постановени са и актове на РИОС-Бургас при МОСВ за преценка необходимостта от извършване на оценка въздействието върху околната среда, като са взети решения да не се извършва оценка на инвестиционни предложения "Изграждане на вилни сгради" и "Изграждане на почивна база за курортен отдих" в землището на с. Е..
Съгласно приложените към административната преписка писмени доказателства, по мотивирано предложение на природозащитните организации - Българска фондация "Биоразнообразие", СНЦ "З. Б." и Сдружение за дива природа - Балкани е стартирала процедура по Глава трета от ЗЗТ за обявяването на местността "Емине - Иракли" за защитена територия. Със заповед №РД-346/02.06.2006 година министърът на околната среда и водите е назначил комисия, която е извършила проверка в РИОСВ - Бургас и на място в защитените територии за спазване режимите, определени със заповедите за обявяването им, включително извършването на строителни дейности, както и относно извършените процедури и издадени решения по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционни намерения в тези райони. Видно от изготвения протокол, комисията е констатирала, че за тези територии са разгледани и продължават да постъпват инвестиционни предложения за строителство.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗТ, когато съществува опасност от унищожаване или увреждане на територии, предложени за обявяване за защитени, министърът на околната среда и водите може със заповед да забрани или ограничи ползването и строителството в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили. По същество това е принудителна административна мярка, преграждаща възможността за увреждане на територията до приключване процедурата по определяне на окончателния й статут по ЗЗТ.
В конкретния случай е започнала процедура по обявяването на защитена местност и съществува непосредствена опасност от унищожаване или увреждане на територията. Административният орган в рамките на овластените му от закона правомощия правилно е приел, че са налице предпоставките за прилагането на принудителната административна мярка, като забраната съответства и на целите на закона за опазване и съхраняване на природата. Изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограниченията в начина на ползване на земите и забраната за строителство в тях. При прилагането на ПАМ по реда чл. 45 от ЗЗТ е предоставена възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за прилагането им, предвид диспозитивният характер на посочената разпоредба. На контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на условията, визирани в чл. 45 ал. 1 от ЗЗТ, но не и преценката по целесъобразност на органа да наложи предвидените ПАМ. В случая предриетите и от самия жалбоподател действия за промяна предназначението на земеделска земя с цел изграждане на строителни обекти, както и заявленията за инвестиционни намерения сочат на опасност от унищожаване или увреждане на биологичното богатство на територията.
В настоящия казус производството пред административния орган е започнало с откриване на процедура по обявяване на местността "Иракли - Емине" за защитена територия. Доводите на жалбоподателя, че имотите му не са обекти на защита по специалния закон са недоказани, тъй като изискванията на закона за стартиране на процедурата по ЗЗТ са спазени, а с атакуваната заповед е приложена предвидената в закона принудителна административна мярка за определен срок.
Останалите доводи в жалбата за липса на материалноправните предпоставки за включването на двата имота в защитената територия, са неотносими към законосъобразността на настоящата заповед, с която се прилага временна мярка до приключване на процедурата по Глава трета от ЗЗТ. Дали имотите на жалбоподателя отговарят на материалноправните изисквания за обявяването на "Иракли - Емине" за защитена местност се изследва в друго призводство, различно от конкретния правен спор. В конкретния казус атакуваната заповед за забрана за строителство със срок от една година, но не по-късно от влизане в сила на заповедта на министъра за обявяване на защитената местност "Иракли-Емине", е с превантивен характер. За нейното издаване е необходимо кумулативното наличие на предложение за обявяване на дадена територия за защитена и съществуваща опасност от увреждането или унищожаването й. Обстоятелството какъв е статута на терена е ирелевантно за произнасянето на органа и следователно - за настоящия правен спор. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗТ, опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях, поради което доводът за нарушаване на конституционни права и препятстване целите на реституцията не може да бъде противопоставен на целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона. Така подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 49 от ЗВАС във вр. с чл. 64, ал. 5 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на МОСВ сумата 80 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС във вр. с чл. 42, ал.1 от ЗАП, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [Фирма 1] гр. С. чрез представляващия и управляващия дружеството срещу заповед № РД-585/04.08.2006 г. на министъра на околната среда и водите в частта й относно имоти №024010, № 029007, № 029021, № 014091, № 014090 и № 014036 , находящи се в землището на с. Е., община Н.. ОСЪЖДА "
[Фирма 1] със седалище и адрес на управление гр .София, ул. "С. К." №11-А, ет. 1 а заплати на Министерство на околната среда и водите сумата 80 лв. (осемдесет лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Р./п/ В. Г.
Т.Р.