Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. И., в качеството му на управител на "Орион ЗШ" ЕООД, срещу решение № 385 от 27.05.2005 г. по адм. дело № 1106 по описа за 2004 г. на Пловдивския окръжен съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр. П. при ЦУ на НАП-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт М. М..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил ДРА № 569 от 30.07.2002 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1100 от 19.09.2002 г. на РДД-гр. П.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗКПО, ЗОДФЛ и на ЗДДС за ревизиран период от 1.01.1997 г. до 31.12.2001 г. на ДЗЛ са определени задължения за ДДС и лихва за забава, в резултат на непризнато право на данъчен кредит. Сега предметът на спора е това право, по повод доставки, осъществени от "Сили" ЕООД по 8 броя фактури общо в размер на 6 524.00 лв....