Производството е по реда на чл. 33 и следв. от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Р. Д. Д. при РДД - гр. В. /сега Директор на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. В./ и от СД "НЕЛИ-91" - гр. Д., първата срещу решение № 93/18.01.05г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 210/02г., в частта му, в която е изменен ДРА № 1-23-1164/09.11.01г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Д., потвърден с решение № 1245/10.01.02г. на Регионален данъчен директор при РДД-гр. В. относно отказано право на данъчен кредит по доставките от "В. К."-ЕООД, ЕТ "Нико-99", ЕТ "Д. Т.", ЕТ "Аникс-Б. Д.", ЕТ "Тони М-С. Т." и ЕТ "Илияна-С. С." и е признато това право, а втората срещу решение № 552/27.05.05г. на

Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 210/02г., с което е допълнено решение № 93/18.01.05г. и е отхвърлена жалбата на СД "НЕЛИ-91" - гр. Д. срещу частта от същия ДРА, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от ЕТ "Мелиса-С. Ш.".

В касационната жалба на Р. Д. Д. при РДД - гр. В. /сега Директор на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. В./ се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 218б, ал.1,б."в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС. Навеждат се конкретно следните доводи: 1. По отношение на доставчика

"В. К."-ЕООД не е доказано начисляването на данъка нито чрез основното, нито чрез допълнителното заключение на вещото лице. Неправилно съдът се е позовал на...