Производството по делото е по жалба на С. А.ич Юзефович, от гр. В. Т. срещу заповед № СА-03-07-27/08.08.2006 г. на областния управител на област В. Т.. Счита същата за незаконосъобразна и претендира отмяната й. Ответникът по жалбата не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

С искане № 94 СС-58/19.05.2006 г. до ответника жалбоподателят е поискал изплащане на еднократно обезщетение, изразяващо се в претърпяна от него политическа репресия. Към искането си е представил решение на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, според която същият е бил репресиран по политически причини съгласно чл. 1, т. 2 и 3 и чл. 2, ал. 1, т. 4 /нова т.5/ ЗПГР. За да отхвърли претенцията, административният орган е приел, че жалбоподателят е придобил права по чл. 9, ал. 1 ЗПГР, като му е отпусната добавка към пенсията.

С. З. за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (Обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.) е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 година. За признаване правотото на обезщетение по чл. 1 ЗПГР следва да е налице някое от основанията, посочени в чл. 2, т. 1-10 от закона. Въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места са включени в обхвата на изчерпателно изброените категории репресирани в чл. 2 от ЗПГРРЛ. За лицата по чл. 1, т. 3 от ЗПГРРЛ с изключение на принудително трудово мобилизирани е предвидено изплащането на еднократно обезщетение, съгласно чл. 2, т. 5 (предишна т. 4) от ЗПГРРЛ. За тази категория лица е предвидена и месечна добавка към пенсията, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, която в случая е реализирана чрез НОИ.

От приложеното писмо на директора на ТД на НАП е видно, че на жалбоподателя не е изплащано еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ. Към датите на подаване на искането за изплащане на еднократното обезщетение и издаването на заповедта са били в сила нормите на § 10 и § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ (обн. в ДВ, бр. 29 от 05.04.2005 г.), с които е дадена възможност на лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29.06.1996 г., да направят това в нов едногодишен срок до областния управител. Жалбоподателят е от категорията лица посочени в чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ и не е получил еднократно обезщетение за осъществената по отношение на него репресия, поради което неправилно областния управител на област В. Т. е оставил без уважение искането му за присъждане на еднократно обезщетение.

Обстоятелството, че жалбоподателят е получил добавка към пенсията, не изключвата признатото му от закона и право на еднократно обезщетение.

Пред вид изложеното обжалваната заповед следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА

заповед № СА-03-07-27/08.08.2006 г. на областният управител на област В. Т..

ВРЪЩА делото като преписка на областния управител на област В. Т. за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в14-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Р./п/ В. Г. Т.Р.