Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРИО ДИМИТРОВЛЮБОМИРА МОТОВАМАДЛЕН П. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаЛ. П. по адм. дело № 6356/2021

Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), представлявана от председателя д-р И. И., за отмяна на решение № 7837 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, частично отменено с решение № 11212 от 24.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2480/2020 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се излагат доводи, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че „Електроразпределение Север АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 7626/2019 г. на Административен съд - София-град с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Сочи се, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38.

На основание чл. 239, т. 1 от АПК се претендира отмяна на решение № 7837 от 11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, както и решение № 11212 от 24.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2480/2020 г. по описа на Върховния административен съд, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд - София-град.

В проведено открито съдебно заседание на 17.03.2022 г., процесуалният представител на молителя претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът по искането за отмяна – „Електроразпределение Север АД, редовно призован, чрез адв. К. в проведено открито съдебно заседание от 17.03.2022 г., оспорва искането. Подробни съображения са изложени в депозиран писмен отговор, а и в пледоарията по съществото на спора, счита същото за неоснователно. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 от АПК. Същото обаче, е частично недопустимо, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата му част за неоснователно, по следните съображения.

От фактическа страна е установено, че с решение № 7837 от 11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град Комисията е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-449 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 446/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпен имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КАНД № 10175/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв., представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния размер от 842 лв. С определение № 587 от 22.01.2020 г., постановено по същото дело е оставена без уважение молбата на „Електроразпределение Север” АД за изменение на решението в частта за разноските.

В последствие в касационното производство постановеният съдебен акт на Административен съд – София-град е отменен, в частта, с която е уважен искът на ищеца за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения, за периода от 10.06 -16.06.2016 г., а в останалата част е оставен в сила, като със същото решение № 11212 от 24.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2480/2020 г. по описа на Върховния административен съд, е оставено в сила и определение № 587 от 22.01.2020, постановено по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. С решението си Върховният административен съд е осъдил КЕВР да заплати в полза на „Електроразпределение Север“ АД съдебни разноски за касационното производство в размер на 396 лв.

Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че съгласно чл. 238 ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая, КЕВР не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на влязлото сила решение на Административен съд - София-град и частично отменящото го решение на Върховния административен съд, относно благоприятната за Комисията част, а именно с която първоинстанционният съд е присъдил законна лихва за 10.06.-16.06.16 г. Правният интерес е всякога абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която /а за нея съдът следи и служебно/ производството е недопустимо.

В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – съответно прекратено. В останалата му част искането е неоснователно.

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 от АПК основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен.

Изтъкнатите доводи в молбата за отмяна не отговарят на визираната в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на правната разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК. (В този смисъл е и постоянната практика визирана в решение № 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. № 5290/2013 г., решение № 1234 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 16054/2013 г. и много други на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия).

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е обърнал внимание в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, на значението на принципа за силата на присъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани.

С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. С решение № 7837 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град Комисия е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-449 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 446/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КАНД № 10175/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2016 г. (решението с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила на 16.06.2016 г., а не на 10.06.2016 г. и за периода от 10.06.-16.06.2016 г. присъдената законна лихва е отменена от състава на Върховния административен съд) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв., представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния размер от 842 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е надлежно представляван в производството по обжалване на наказателното постановление и адвокатският хонорар за оказаната в това производство правна защита и съдействие в размер на 1356 лв. е реално заплатен от ищеца.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Претендираният размер е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, предявено от Комисията за енергийно и водно регулиране, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение № 7837 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град и решение № 11212 от 24.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2480/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Електроразпределение СеверАД срещу Комисията за енергийно и водно регулеране за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения, за периода от 10.06 -16.06.2016 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от Комисията за енергийно и водно регулиране, гр.София, представлявана от председателя доц. Д-р И. И., приподписано от юрк. Д., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение № 7837 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 7626/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, както и решение № 11212 от 24.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2480/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в останалата му част.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], гр. Варна, В. Т. Е, бул. „В. В. № 258, сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Д. п/ Л. М. п/ М. П. п/ Любка Петрова