Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "С. У" ЕООД, гр. С., подадена чрез адвокат И.П, срещу решение № 5641 от 10.10.2017г. по адм. д. № 8026/2016г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3.1 Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /“ECO“ ЕАД/ разходи за същия период, не оказва значение за цената, определена в Раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Излага доводи, че съдът не е отчел, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която "ECO" ЕАД е свръх компенсирано за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. Излага, че съдът неправилно е приел, че цената за достъп по раздел V, точка 3 от Решение № Ц-19 не е постановена в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г. Твърди, че съдът неправилно не е отчел, че "ECO" АД реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г. предизвикани от производството на възобновяеми източници /ВИ/ енергия от вятър и слънце. Твърди, че неправилно са отразени ценообразуващите елементи по цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от ВИ - вятър и слънце. Твърди, че първоинстанционният съд не е събрал всички необходими доказателства, поради което решението му било неправилно. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната част, както и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрист Бельова, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С решение № 5641 от 10.10.2017г. по адм. д. № 8026/2016 г. на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на "С. У" ЕООД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3.1, съгласно която производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, дължат заплащане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, цена за достъп до електропреносната мрежа за цялото произведено от тях количество електрическа енергия в размер на 7,02 лв./ MWh (МВтч), без ДДС. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение в съответствие със ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя по отделните ценообразуващи елементи.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от [Фирма 2] с вх. № Е -13-41-25/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа и с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение.
Установено е също, че със заповед № З-Е-73/ 10.05.2016г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР, с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7,02 лв./МВТч. С решение от 27.05.2016г. е приет доклада и е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор „Енергетика“ и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор „Енергетика“ и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица към административната преписка. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, е утвърдена цена на [Фирма 2] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./MWh, при следните ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2016г.: - необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; -количества електрическа енергия - 2 826 900 MWh. Решението е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд София - град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - икономическа експертиза, като заключението е обсъдил в мотивите. Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.
Правилно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп отм. о от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС / напр. решение от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. д. № 14402/2015 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. д. № 3917/2016 г. на ВАС и др./.
Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от "ECO" ЕАД разходи за същия период, не оказва значение за цената, определена в Решение № Ц-19, Раздел V, т. 3, както и че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която "ECO" АД е свръх компенсирано за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и е следвало да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв., поради което е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.3 от НРЦЕЕ.
Правилно е установено от съда, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 MWh, като е определена цена за достъп 7,02 лв./MWh. Административният съд обосновано е установил, че КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от [Фирма 2] данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател „разходи за компенсация“, в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи.
Обосновано е приел първоинстанционният съд, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от [Фирма 2] разходи за периода 01.08.2015 г.-30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че тази разлика, не може да има ефект върху цените по Решение № Ц -19, т. V.3, предвид това, че чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните.
Правилни са изводите на съда, че с изменението на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Легално определение на понятието „достъп“ се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на закона, според което това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. От изложеното следва, че се касае за сделка с предмет достъп до електропреносната мрежа на производител на електрическа енергия от ВИ, който ползва преференциални цени. Тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г./ води до извод, че законодателят е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия. В този договор следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия /чл. 82, ал. 3 ЗЕ/. В § 197, ал. 2 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидено специално правомощие на Комисията да определи подлежащата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия.
Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. В тази връзка доводите на касатора, че цената за достъп следва да бъде намалена със сумата на т. нар. "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. е неоснователен. По този начин би се стигнало при всеки нов регулаторен период да се обосновава утвърждаване на цени само въз основа предходен период, без да се отчитат останалите ценообразуващи показатели, както и прогнозни и непредвидени разходи, които влияят на крайната цена. Следва в тази връзка да се отчете, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т.5, цената на достъп е определена на 7,14 лв./MWh, а с Решение № Ц -19, т. V.3 - 7,02 лв./MWh.
Неоснователни са твърденията, че цената за достъп е дискриминационна. Както ВАС, при обсъждане законосъобразността на решения № Ц-6/2014 г. и № Ц-27/2015 г. е приел, че равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата електроенергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на „ECO“ ЕАД, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителни мощности с цел да бъде осигурен пренос на енергия, произведена от ВИ. Заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производители на ел. енергия от слънце и вятър, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на ел. енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители.
Обосновани са изводите на съда, че видно от заключението на СИЕ /л. 457 от делото/ параметрите на утвърдената цена за достъп по т. V.3 от Решение № Ц-19/2016 г. обхващат норма на възвращаемост на капитала от 3,33%, която е идентична с тази съгл. Решение № Ц-27/2015 г., както и с тази при определяне на цената за достъп по т. V.1 от решението. В заключението си, вещото лице сочи, че в атакуваната цена за достъп не е включен дял от непреките разходи на оператора на електроенергийната система за осъществяване на лицензионната дейност/разходите за персонал, амортизации, ремонт и поддръжка, материал и, счетоводно и правно обслужване, застраховки и др./. Правилно е отбелязано от съда, че предмет на законосъобразността на приетите от КЕВР цени по раздел V т.З от Решение № Ц-19/2016 г., а не на цените по раздел IV, т. V от Решение № Ц-27 от 31.07.2015г. на КЕВР.
Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно не е отчел, че "ECO" ЕАД реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г. предизвикани от производството на ВИ енергия от вятър и слънце, посочени в Решение № Ц- 27, както и че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение
Правилно е прието от съда, че [Фирма 2] е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на ново възникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от [Фирма 2] приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв.
Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът неправилно не е отчел, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е съобразил, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т.5, като Решение № Ц -19, т. V.3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение. Напротив, с процесното Решение № Ц -19, т. V.3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27.
Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда, че не са допуснати нарушения на административнпроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба №1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на [Фирма 2] е дало обективна възможност на жалбоподателя да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7,02 лв./МВтч.
При приемане на процесното решение са спазени принципите регламентирани в чл.23, т.3 и т.5 от ЗЕ. Липсата на утвърдена цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи би предизвикала конфликт между интересите на енергийните предприятия по смисъла на ЗЕ, тъй като законът е категоричен, че такава цена се дължи поради възмездността на услугата, която се предоставя(арг. от § 1,т.15 от ДР на ЗЕ). С приемането на атакуваното решение са осъществени и целите на ЗЕ,предвидени в чл.2,ал.1, т.1, т.2 и т.З, поради което същото е в съответствие и с целта на закона. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Въз основана изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно. С. То решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., с което Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е приело, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Видно от представеното по делото пълномощно, ответника е представляван от правоспособен юрист, която заема длъжност "старши експерт" в дирекция „Правна“ на КЕВР, поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5641 от 10.10.2017г. по адм. д. № 8026/2016г. на Административен съд София - град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.