Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Я.В от гр. [населено място] против Решение № 790 от 16.04.2018г. по адм. д. № 501/2018 г. на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №17-0819-003576 от 23.11.2017г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка по отношение на Вичев “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“, както и отнемането на 2 бр. табели с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и СРМПС №[номер].

В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, тъй като в него е посочено, че основанията за нищожност са само тези по чл.146, т.1 и 2 от АПК, а касаторът отбелязва, че такива могат да бъдат по всички хипотези на чл.146 от АПК тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Освен това посочва, че разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда административната мярка да бъда налагана на собственика на пътното превозно средство, без да е необходимо той да го е управлявал, като дори и да се предположи, че предпоставките на посочената норма са били налице, то мярката е следвало да бъде наложена на „Янмарк 2002“ ЕООД, не на водача Я.В. И тъй като мярката е наложена на лице - несобственик, то тя не поражда и правно действие. Основното възражение е, че съдът не е направил правилна преценка по отношение на заповедта, която, според касатора е издадена при липса на предмет и несъответствие с целта на закона, като допуснатите нарушения са особено съществени и влекат нейната нищожност. Молбата към съда е да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и съответно обжалваната ЗПАМ да се прогласи за нищожна, като се претендират и разноски.

Ответникът - младши автоконтрольор...