Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „А. Т“ ЕООД срещу решение №862 от 02.05.2018 г. по адм. д.№483/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-0769-003601/21.12.2017 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас

Касаторът оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл.209, т.3, пр.1 и 3 от АПК. Моли да бъде отменено и вместо него да се отмени като незаконосъобразна заповедта за прилагане на ПАМ.

Ответникът – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради липса на наведените в нея касационни основания.

Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Със заповед №17-0769-003601/21.12.2017 г. е наложена ПАМ на дружеството по чл.171, т.2А от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) /ЗДвП/ - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 20.12.2017 г.“. Отнети са свидетелството за регистрация на ППС и регистрационните табели. Заповедта е издадена във връзка с това, че на 20.12.2017 г. около 13.47 часа, в [населено място], на КПП 1, в посока Бургас, лицето И.П управлява лек автомобил, собственост на „А. Т“ ЕООД, като не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като нейното СУМПС е с изтекъл срок до 13.03.2017 г.. По делото е приложен АУАН №17-0769-006955/20.12.2017 г. издаден за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП на Парушева, както и НП №17-0769-006955/14.02.2018 г. за същото.

Фактическата обстановка по случая е безспорно установена от Административен съд Бургас и не се оспорва в настоящото съдебно производство. Правните изводи на първоинстанционния съд напълно се възприемат от настоящия касационен състав.

Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Според чл.172, ал.1 от ЗДвП, (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед №251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР Бургас за оправомощаване началника група в сектор „ПП“ да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. Оспореният акт съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му.

Наложена е предвидената в ЗДвП мярка по чл.171, т.2а ЗДВП в приложимата му редакция, съответстваща на деянието, за което е определена. Съгласно чл.171, т.2а. от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се предвижда и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Не е ограничено правото на защита на касаторката.

От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно, че собственият на касаторката автомобил е бил управляван от лице непритежаващо валидно СУМПС. Това е достатъчно основание по отношение на касатора да се наложи ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Неотносими и неоснователни са доводите в касационната жалба, че ППС е било отдадено под наем на друго юридическо лице, което го е предоставило на Парушева, относно незнанието на управителя за свалените регистрационни табели и отнетото СУМПС и за снабдяването със СУМПС от Парушева на датата на установяване на нарушението.

С оглед гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №862 от 02.05.2018 г. по адм. д.№483/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.