Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л.Ж, срещу решение № 101/18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 118/2017 г. на Административен съд-Силистра и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – „Агриатика” ООД гр. С., чрез процесуалния му представител адвокат А.Д, оспорва касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 101 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 118/2017 г. на Административен съд – Силистра е отменено Уведомително писмо с изх. №02-190-2600/4760 от 20.04.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2016 г. по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1.)“ на „Агриатика” ООД.

Административният съд след като е изяснил фактите по делото е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че земеделските парцели не са заявявани при условията на чл.20 ал.7 от Наредба №7/15 г., в повече от одобрените площи по съответното направление за 2015 г., най-малкото защото към момента на подаване на заявлението за 2016 г. жалбоподателят не е знаел колко са тези одобрени площи по направлението от мярка 10. Напротив, установява се, че добросъвестно едни и същи площи, вкл. като размер, за едни и същи дейности с код АК2, са заявявани неизменно и през двете стопански години, което обосновава извод, че оспорващото дружество нито е имало намерение, нито е заявявало увеличение на площите с цел поемане на нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период, обратно на водещия отменителен аргумент на административния орган.

По смисъла на чл.20, ал.7 от Наредба № 7/24.02.2015 г. земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл.3, т.5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4.

На следващо място, съдът е достигнал до извод, че с оглед закъснялото произнасяне на административния орган, съгласно чл.50 ал.1 Наредба №7/15 г.- до 30 ноември на годината на подаване на „Заявление за подпомагане“, последният е следвало при условията на чл.53 ал.2 от Наредба №7/15 г. да уведоми дружеството, че заявените данни са непълни предвид отсъствието на размера на „общата одобрена площ по съответното направление“ по разума на чл.20 ал.7 от с. н., като му укаже, че в срока от чл.11 ал.1 от Наредба №5/09 г. /в случая до 15.юни.2016 г./, следва да отстрани установените непълноти, при подаване на заявлението на 13.05.16 г., което, като не е направил е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е доводът на касатора, че дружеството „Агриатика“ ООД е увеличило заявената площ, спрямо площта, за която има поет ангажимент през 2015 г. с 14,88 ха, поради това следвало да се приложи чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година.

Видно от Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с изх.№02-190-2600/4760 от 19.05.16 г. е, че същото е получено лично от управителя на дружеството на 30.05.2016 г., а одобрените площи за участие по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ по мярка 10 „Агроеколоия и климат“ от ПРСР, са в размер на 779.02 ха; неодобрените - 21.92 ха, при заявени за подпомагане 800.94 ха. След предварителните заявления и сондажи, установими от приложените по делото „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016“: от 25.04.2016 г, става ясно, че дружеството, преди да получи УП за одобрените площи за 2015 г. /30.05.2016 г./ е заявило за 2016 г. абсолютно същите по вид, площ и местонахождение земеделски парцели.

Предвид гореизложеното в понастоящем е неприложим чл. 20, ал. 7 от Наредбата, съгласно който, при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. В настоящия случай земеделските парцели не са заявявани при условията на чл.20 ал.7 от Наредба №7/2015 г., в повече от одобрените площи по съответното направление за 2015 г., още повече, че към момента на подаване на заявлението за 2016 г. дружеството не е знаело колко са тези одобрени площи по направлението от мярка 10.

В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, уреждаща общия случай на нормативните изисквания към извършените агроекологични дейности по направленията по чл. 3, т. 2, 5 и 7, могат да не се прилагат върху едни същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент, въпреки което дружеството и за втората година е заявило тяхното прилагане върху същите земеделски парцели и като площ, и като местонахождение.

Обоснован е изводът на съда, че с оглед закъснялото произнасяне на административния орган, съгласно чл.50 ал.1 Наредба №7/2015 г.- до 30 ноември на годината на подаване на „Заявление за подпомагане“, последният е следвало при условията на чл.53 ал.2 от Наредба №7/2015 г. да уведоми дружеството, че заявените данни са непълни предвид отсъствието на размера на „общата одобрена площ по съответното направление“, като му укаже, че следва да отстрани установените непълноти, при подаване на заявлението на 13.05.16 г., което, като не е направил е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си и е нарушил разпоредбите на чл.30 и чл.35 от АПК, както и разпоредбата на чл.53, ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., в която е посочено, че в случай на непълнота на заявените данни Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията на чл.12 от Наредба № 5 от 2009г.

По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 118/2017 г. на Административен съд-Силистра. Решението е окончателно.