Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на "Д. Н" ЕООД срещу решение № 1828 от 13.08.2018 г. по адм. № 2785/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против разпореждания/предписания, обективирани в констативен протокол № К-0261809/27.07.2017г., издадени от главен инспектор в Комисия за защита на потребителите, РД – гр. П., да се представят документи, удостоверяващи предприетите действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на детски легла с марка „Д. Б“, модели „Лейди“, „Маги“, „Калина“, „Симба“, „Тони“, „Ния“, „Емили“, марка „Б. Х“ с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, както и за детско легло „Светла“.
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно определил предмета на спора като посочил чл. 193, т.2 от ЗЗП, а документите удостоверяващи предприетите от дружеството действия по оценяване и удостоверяване на съответствието са изискани от контролния орган са разпоредени на основание чл.192, т.2 ЗЗП. От констативния протокол е видно е, че същите тези легла са били запечатани при предходна проверка на 27.06.2016 г., като по отношение на тях отново се възлагат действия, които вече са били възложени на 27.06.2016 г. Органът не посочил конкретните разпоредби от двата стандарта които са нарушени, а ги цитирал в цялост. Счита, че административният акт е нищожен, тъй като правомощията не са предвидени в закона и разпорежданията са неясни. Представянето на документи относно пуснати на пазара стоки не би следвало да предполага преди това дружеството да предприеме действия вследствие на които да се снабди с тези документи и след това да ги представи на органа. Не може да се направи еднозначен извод откъде и как са мерени разстоянията по време на проверката. Цитираните стандарти се прилагат за легла с определени размери и не се прилагат за детски креватчета - люлки. Едно и също разпореждане по отношение на повечето легла е издадено два пъти на 27.06.2016 г. и на 27.07.2017 г., видно от протокола леглата са били запечатвани като проби. Проверката е извършена в гр. Х., а не както е приел съдът в Димитровград. Проверката в гр. Х. е последваща тази извършена в друг магазин в гр. К. на 18.05.2017 г., стопанисван от друго лице, клиент на жалоподателя. Разпореденото/ предписаното не съответства на посочената правна квалификация. Не е ясно точно какви документи има предвид органът, представянето на документ се обвързва с изпълнение на задължение на дружеството. От значение е изясняване на обстоятелството какви документи имат право да изискват контролните органи по чл. 192 ЗЗП, която разпоредба е посочена в констативния протокол, документи, които са налични към момента на проверката или документи, чието издаване предстои въз основа на предписаното. Счита, че чл.83, т.2 ЗЗП урежда правото на проверяващите да взимат мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност, но не и да разпореждат на производителя оценяване и удостоверяване на съответствието. Не е направено смислово разграничение между оценка на безопасността и оценяване на съответствието. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, тъй като счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законовия срок с пощенско клеймо на 4.09.2018 г. при връчено съобщение за решението на 21.08.2018 г. Разгледана по същество е основателна.
За да отхвърли подадената жалба съдът приел, че жалбата е процесуално допустима, подадена срещу разпореждане от длъжностно лице по чл. 193, т.2 от ЗЗП съгласно който контролните органи са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Нормите на чл. 70 и чл.71 ЗЗП дават легално определение на понятието безопасна стока или услуга. Преценката относно съответствието на процесните стоки с общите изисквания за безопасност следва да се извърши по реда на чл. 71, ал.3 ЗЗП, предвид наличието на български стандарти, въвеждащи европейски, различни от хармонизираните.
Приел за неоснователно и некореспондиращо със закона твърдението на жалбоподателя, че незаконосъобразно е разпоредено дружеството да представи доказателства за предприети действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на детски легла с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013. От нормативно установеното изискване на пазара да се пускат само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за производителя или вносителя да установи безопасността, да установи съответствието й с нормативно установените изисквания за безопасност. Във връзка с това проверяващата КЗП – РД Пловдив е разпоредила производителя да спази изискванията на чл.72 от ЗЗП, съгласно който производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност, като разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
В хода на административното производство и в съдебното производство не са представени доказателства за съответствието на посочените детски легла с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013 и за изпитване на стоките и съответствието им със стандартите, не е поискано назначаване на съдебно експертиза.
Съдът приел, че издадения административен акт съдържа ясно задължително предписание за отстраняване на нарушение на закона - нареждане за предприемане на действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно изискването на чл.72 от ЗЗП, за които действия не са представени доказателства да са били предприети от страна на оспорващото дружество до приключване на устните състезания. Представените от жалбоподателя доказателства за други проверки в магазини в гр. Х. и гр. К. и данни за предприети мерки от страна на КЗП относно неспазени стандарти в производството на детските легла в това число временно спиране доставянето на пазара на посочените легла, навеждат на извода, че въпреки извършените проверки и установени несъответствия, от страна на производителя и търговец не са предприети необходимите действия по чл.72 от ЗЗП.
За неоснователно е прието възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от страна на административния орган са изискани доказателства за предприети мерки по оценяване и удостоверяване съответствието на леглата със стандартите като цяло. Дружеството не е било лишено от възможността да представи доказателства, да иска събиране на доказателства, да дава становища и прави възражения. По отношение възраженията на дружеството за влезли в сила два нови стандарта към 20.09.2017 г., съдът приел, че административния акт се преценява за законосъобразност към момента на издаването си, поради което дали има промяна в изискванията на двата стандарта е ирелевантно за настоящия правен спор. Решението е неправилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на предписанито, тъй като е издадено от компетентно длъжностно лице. Съдът е приел, че предписанието е издадено на основание 193, т.2 от ЗЗП, а посоченото правното основание посочено в обжалваното пред съда предписание е чл. 192, т.2 ЗЗП. Съдът не е взел предвид, че фактическото основание на което са издадени предписанията не съответства на посоченото правно основание, което води до тяхната незаконосъобразност и е основание за отмяната им. Пред съда са обжалвани разпореждания/предписания, обективирани в констативен протокол № К-0261809/27.07.2017г., издадени от главен инспектор в Комисия за защита на потребителите, РД – гр. П., да се представят документи, удостоверяващи предприетите действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на детски легла с марка „Д. Б“, модели „Лейди“, „Маги“, „Калина“, „Симба“, „Тони“, „Ния“, „Емили“, марка „Б. Х“ с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, както и за детско легло „Светла“ като за издаване на разпореждането е посочено като правно основание чл. 192, т.2 ЗЗП. Съгласно чл. 192, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, а според чл. 193, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. В случая под формата на изискване по чл. 192, т.2 ЗЗП да се представят необходими документи във връзка с осъществявания контрол е дадено предписание което не е и за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, а за предприемане на действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на детските легла със стандатите, в каквато връзка е изискано да се представят документи. В чл. 88, ал.1 от ЗЗП са разписани мерките, които контролния орган е длъжен да предприеме, когато установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите. Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган./ал.2/ Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката./ал.3/ Член 88, ал.4 ЗЗП предвижда, че производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора.
В този смисъл основателни са доводите, че под формата на искане за представяне на документи във връзка с осъществявания контрол, е изискано да се предприемат действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност, т. е. правното основание не съответства на фактическото основание за издаване на акта. Разпоредбата на чл. 192, т.2 ЗЗП дава право на контролните органи да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. В случая такива документи не са били съставени за да бъдат изисквани. С дадените разпореждания се изискват документи, но не такива, които се намират при жалбоподателя, а такива, за сдобиването, с които е необходимо предприемането на определени конкретни действия, свързани с оценяване и удостоверяване на съответствието на определени стоки с нормативно установени изисквания за безопасност. В случая в предписанието не е посочено, че се предписва изпълнение на задължение на търговеца по чл. 72 ЗЗП.
Като не е взел предвид нарушението при издаване на предписанието, съдът е постановил незаконосъобразно решение което следва да се отмени и да се постанови решение, с което да се отменят издададените предписания. На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции по представения списък за което са представени писмени доказателства.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1828 от 13.08.2018 г. по адм. № 2785/2017 г. на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ разпореждания/предписания, обективирани в констативен протокол № К-0261809/27.07.2017г., издадени от главен инспектор в Комисия за защита на потребителите, РД – гр. П. на "Д. Н" ЕООД.
О. К за защита на потребителите да заплати на "Д. Н" ЕООД разноски за двете съдебни производства 850 лв. Решението не подлежи на обжалване.