Подадена е жалба от В. Й. М. от гр. К., против заповед № К-629/09.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания, моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба.

Върховният административен съд, като прецени твърденията и доводите на страните, както и приложените по делото доказателства, приема следното:

Настоящото производство е образувано след отмяната на решение № 12692/28.10.2009 г. по адм. дело № 5185/2009 г. на Върховен административен съд, ІІІ отделение, първоначално образувано по жалбата на В. Й. М. срещу заповед № К-629/09.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно решение № 906/25.01.2010 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС, по кас. дело № 15286/2009 г. С последното са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъде изяснено обстоятелството, налице ли е влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, образувано срещу В. Й. М. за деянието, за което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Със заповед № К-629/09.02.2009 г., на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, министърът на вътрешните работи е наложил на инспектор В. Й. М., младши разследващ полицай в РУ на Областна дирекция на МВР - Благоевград, категория Г - ІІ степен, дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 24.10.2008 г. и 14.11.2008 г. извършил блудствени действия и опит за блудство с непълнолетна свидетелка по водено от него досъдебно производство, в нарушение на разпоредбите на т. 7 и т. 19 от Етичния кодекс на служителите на МВР с полицейски правомощия.

По повод постъпила информация от Дирекция "Вътрешна сигурност", от директора на ОД на МВР - Благоевград е изготвено предложение от 20.11.2008 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу служител на РУ - "Полицейско разследване" при ОД на МВР - Благоевград, В. Й. М. - категория Г - ІІ степен. В тази връзка министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № К-6653/01.12.2008 г. за образуване на дисциплинарно производство, временно отстраняване на служителя от длъжност и определяне на дисциплинарно - разследващ орган, за която В. М. е уведомен срещу подпис на 05.12.2008 г. На същата дата му е връчена покана за даване на писмени обяснения на дисциплинарно - разследващия орган, по която е съставен протокол за отказа му да депозира такива с мотиви, че обясненията му представляват следствена тайна с оглед воденото досъдебно производство по същия случай. За резултатите от разследването по дисциплинарното производство, въз основа събраните обяснения от В. Т., М. Е., Я. Т., В. Д., сведенията от началника на РУ на МВР - Сандански и административния ръководител на Районна прокуратура - Сандански, прослушали записи на телефонни разговори на непълнолетните свидетелки, проведени според тях именно с полицай В. М., становища, справки и други изискани документи, от дисциплинарно - разследващия орган е изготвена обобщена справка рег. № 61113/15.12.2008 г. Според нея на 24.10.2008 г. и 14.11.2008 г. от полицейския инспектор В. М. били извършени съответно блудствени действия и опит за блудство с непълнолетна - свидетел по водено от него досъдебно производство. Последното станало достояние на училищния психолог В. Д., информирала началника на РУ на МВР - Сандански и районния прокурор на РП - Сандански, които на свой ред прослушали записите на телефонни разговори, проведени от Митов с две непълнолетни момичета, с уличаващо го съдържание. При проведени оперативно - издирвателни действия, на 14.11.2008 г. личният автомобил на полицая е спрян, като в него освен собственика е и едно от момичетата, сигнализирали за случая. Направено е заключение, че осъщественото от В. М. деяние, представлява нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с т. 7 и т. 19 от Етичния кодекс на служителите в МВР с полицейски правомощия, съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат с обобщената справка на 15.12.2008 г., като се е възползвал от правото си да даде обяснения и възражения, каквито е внесъл на 17.12.2008 г. На министъра на вътрешните работи е изпратено изготвено от дисциплинарно - разследващия орган, становище рег. № 62237/18.12.2008 г., ведно с изразено съгласие на директора на ОД на МВР - Благоевград за прекратяване на служебното правоотношение на инспектор ІІ степен В. Й. М.. Въз основа данните от справката и приобщените към административната преписка документи е издадена обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" № К-629/09.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи.

Заповедта за уволнение на служител от категория Г е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 228, т. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, визирани от чл. 229 и чл. 230 от същия закон, във връзка с чл. 231 - чл. 246 ППЗМВР. Наказанието е наложено с мотивирана заповед, чието съдържание съответства на изискванията по чл. 246 ППЗМВР, при това в сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая дисциплинарно - наказващият орган е разполагал с такива доказателства едва на 23.12.2008 г., когато изготвеното на 18.12.2008 г. становище на дисциплинарно - разследващия орган е постъпило в МВР ведно с цялата преписка по разследването. От този момент е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание от министъра на вътрешните работи.

Съвкупната преценка на приобщените към преписката многобройни писмени доказателства - обяснения, докладни записки, становища и справки, обективиращи резултатите от осъществените проверки, налагат извода, че фактическата обстановка е правилно установена в хода на дисциплинарното производство. В последното са използвани допустими по смисъла на чл. 39 АПК, доказателствени средства, които са различни по характер и повече по обем от тези, които могат да бъдат използвани в наказателното производство. Поради това, обосновано от издателят на процесната заповед е прието, че при осъществяване на полицейските си функции, В. М. виновно е нарушил служебната дисциплина. Правилно деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, каквото според чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата.

Във връзка с указанията, дадени от касационния състав постановил решение № 906/25.01.2010 г. по кас. дело № 15286/2009 г. при новото разглеждане на делото да бъдат събрани доказателства относно изхода на образуваното срещу В. М., наказателно производство № ХІ-106/2008 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - София за престъпления по чл. 150 НК и чл. 387, ал. 2 вр. ал. 1 НК, следва да се отбележи следното: При първоначалното разглеждане на делото и пред касационния състав са представени постановления за прекратяване на посоченото наказателно производство, съответно от 03.04.2009 г., /което при обжалването му по реда на чл. 243 НПК е отменено с определение на Районен съд - Петрич, потвърдено от Окръжен съд - Благоевград, с указания за събирането на нови доказателства/ и от 21.12.2009 г., относно което също липсват данни да е влязло в сила. Съгласно изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание, че производството по обжалване на последното постановление не е приключило, настоящият състав приема, че към момента на постановяване на решението не е налице влязъл в сила акт за прекратяване на воденото срещу полицейския служител, наказателно производство, като основание за приложение на чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, по смисъла на дадените с отменителното решение на петчленния състав на Първа колегия на ВАС, задължителни указания. Още повече, че според чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, са влезлите в сила присъди и решения, както и актовете на районния съд по глави ХХVІІІ "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" и ХХІХ "Решаване на делото със споразумение" от НПК, в кръга на които не попадат влезлите в сила постановения за прекратяване на наказателно производство. Поради това обективираните в такова постановление констатации, нямат задължителен характер за настоящия съд, сезиран с жалба срещу наложено дисциплинарно наказание на полицейски служител. С оглед различния характер на отношенията, за чието засягане е предвидена и различните основания за реализиране, дисциплинарната отговорност може да бъде наложена независимо от това дали за деянието ще бъде наложено наказание по Наказателния кодекс - наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, а основанието за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е самостоятелно и не е обвързано с наличието на криминализирано деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания, а в ал. 2, т. т. 1 - 4 е посочено, че дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като според т. 10 основание за уволнение представлява и „извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение”. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание уволнение са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От изложеното следва, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /наименован Етичен кодекс на служителите в МВР с полицейските правомощия/. В т. 7 от раздел І, глава втора и съответно т. 19 от раздел ІІ, глава втора от последния е регламентирано, че полицейският служител пази доброто име на институцията, която представлява и зачита правата и основните свободи на всички хора в съответствие с действащото българско законодателство. Следва да се отбележат и задълженията на служителя по т. 12 и т. 13 от Етичния кодекс, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за действията и бездействията си и не злоупотребява с правомощията си. Видно от установените по делото факти, несъмнено В. М. е действал в нарушение на етичните правила и норми за поведение, което сочи на незачитане на закона и несъмнено уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Поради това, че установеното поведение на служителя представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, неоснователни са доводите, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон. Деянието на В. М. правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което законът предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради което при издаване на процесната заповед не е допуснато нарушение на изискването и по чл. 229, ал. 2 ЗМВР, при определяне вида наказанието наказващият орган да взема предвид цялостното поведение на служителя, тежестта на нарушението и настъпилите последици. Цитираната разпоредба е неприложима в случаите, в които видът на наказанието е нормативно установен, сред които попада и извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2 ППЗМВР, в т. ч. на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

Предвид изложеното жалбата на В. М. против заповед № К-629/09.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на В. Й. М. от гр. К., против заповед № К-629/09.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.