Производството е образувано по касационна жалба на В. И. Р. от гр. С. срещу решение № 239 от 13.12.2005 г. по адм. дело № 208/2005 г. на Смолянския окръжен съд, като са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правилила и за неговата незаконосъобразност.

Ответниците по касационната жалба РДНСК Смолян и О. С. чрез своите пълномощници по делото изразяват становище за несонователност на касационната жалба.

Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с касационните оплаквания и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Р. срещу заповед № ДК-1-6 от 13.06.2005 г. на РДНСК Смолян, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 48 от 25.03.2005 г., издадено от главния архитект на община С. на възложителя "Сосари-С. С." в УПИ ІІ-КЖС кв.197 по плана на гр. С..

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от станите и е прието от съда като компетентно. Установява се, че при издаване на разрешението за строителство на обект "Преустройство на търговски обект в банков клон на "Българлска пощенска банка" АД в УПИ ІІ-КЖС в кв.197 по плана на гр. С. са спазени всички законови изисквания. Съдът е приел, че се касае за преустройство на обект, който е за нежилищни нужди в заварена жилищна сграда и от магазин се преустройва в банка, поради което законът не поставя условие за изискване на съгласието на собствениците на етажната собственост. В случая не е налице изключение от правилото за допускане на наднормено, шумово и друго замърсяване, а и такова оплакване в жалбата няма, поради...