Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на Район ”Надежда” при Столична община срещу решение от 22.08.2012г., постановено по адм. дело № 3138 / 2002 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 от АПК.

Ответниците по касационната жалба , А. М. Т. и Н. И. Т., и двамата – от гр. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител адв.. Х. е постъпил отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение СГС, административно отделение е отменил по жалба на А. М. Т. и Н. И. Т. заповед № РД - 09-455 от 11.11.2002г. на кмета на Столична община –район”Надежда”, с която на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост и чл.86, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Столичен общински съвет/ за краткост –Наредбата / е наредено да се изземе от А. М. Т. и семейството му имот - общинска собственост, находящ се на ул.”И. М.” №61 / акт за общинска собственост № 432/1997г./ поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание.

За да стигне до този правен резултат, съдът...