Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село против решение № 4862 от 27.08.2012 г. по адм. дело № 9611 по описа за 2010 г. на Административен съд София – град в частта, с която са отменени издадените от касатора заповеди № 777 от 21.10.2010 г. и № 777 от 22.10.2010 г.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), чл.14а, ал. 1 и 3 от ЗСП (Закон за социално подпомагане) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. В. С. Й. от гр. С. е оспорила касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на съдебното решение в обжалваната му част.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповеди № 777 от 21.10.2010 г. и № 777 от 22.10.2010 г. (посочената в диспозитива дата 20.10.2010 г. е погрешна), издадени от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, потвърдени съответно с решения № РД 01-541 и № 540 от 16.11.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град. С първата заповед на В. С. Й. от гр. С. е наредено да възстанови на основание чл. 14а от ЗСП недобросъвестно получените от нея социални помощи за отопление за отоплителен сезон 2009-2010 г. в размер на 276.15 лв. заедно със законните лихви. С втората заповед В. С. Й. от гр. С. е лишена от право на целево подпомагане за отопление за срок от две години, считано от 22.10.2010 г., на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСП.

За да постанови решението си, Административен съд София – град обосновано е приел за недоказана недобросъвестността на лицето с право на социално подпомагане като основание по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на получената социална помощ за отопление заедно със законната лихва и като основание по чл. 14, ал. 5 от ЗСП за лишаване от социални помощи. Въпреки дадените указания за комплектоване на преписката и относно разпределянето на доказателствената тежест административният орган не е представил молба-декларацията с вх. №СП-518-1268 / 15.09.2009 г. за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009-2010 г., за да се извърши проверка относно декларираните от лицето правнорелевантни факти. В констативен протокол от 18.10.2010 г., съставен по реда на чл. 14а, ал. 2 от ЗСП, са направени констатации въз основа на подадената молба-декларация с вх. №СП-518-777 / 11.10.2010 г., която е относима към правото на целева помощ за отопление за следващия отоплителен сезон.

Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и за неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП и чл. 14а, ал. 1 и 3 от ЗСП.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, правото на целева помощ за отопление възниква за лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. С чл. 10, ал.1, т.6а от ППЗСП (редакция – ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила към 15.09.2009 г.) е предвидено, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на допълнителното условие да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години.

В разглеждания случай е установено, че В. С. Й. е подала молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009 / 2010 година с вх. № СП-518-1268 от 15.09.2009 г. От извършената справка в Службата по вписванията е установено, че заявителката е извършила дарение на сина си на 7/8 идеални части от жилищен имот в гр. С. на 24.10.2005 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че след като не е представил молба - декларацията вх. № СП-518-1268 / 15.09.2009 г., за да докаже извършените на нейна основа констатации, административният орган е проявил процесуално бездействие. Молба-декларацията не е представена и в касационното производство, поради което не може да се направи извод, че заявителката съзнателно е декларирала неверни обстоятелства и поради това е действала недобросъвестно.

На основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП получените социални помощи подлежат на възстановяване заедно със законната лихва в случай на констатирана недобросъвестност на подпомаганото лице. Заключението в констативен протокол от 18.10.2010 г., съставен по реда на чл. 14а, ал. 2 от ЗСП, за недобросъвестност на В. С. Й. при получаването на целевите социални помощи за отоплителен сезон 2009/2010 г. погрешно е мотивирано с декларираните данни в молба - декларацията й вх. № СП-518-777 / 11.10.2010 г. за отпускане на целева помощ за отоплителен сезон 2010/2011 г. Тази декларация е неотносима към правото на социално подпомагане за отопление за предишния отоплителен сезон и от нея не могат да се правят изводи относно добросъвестността на лицето при подаването на молба-декларацията на 15.09.2009 г.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗСП лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Отмяната на заповедта за възстановяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление за сезон 2009/2010 г. има за последица отмяна на заповедта за лишаване от помощи. При недоказано недобросъвестно поведение на получилото социални помощи лице не е налице основание за лишаването му от помощи за бъдеще време.

Като е приел, че оспорените заповеди № 777 от 21.10.2010 г. и № 777 от 22.10.2010 г. са издадени в нарушение на материалния закон, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваните му отменителни части.

Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. С. Й. срещу заповед № 777 от 20.10.2010 г. на началника на отдел „СЗ” при Дирекция „Социално подпомагане” – Красно село, потвърдена с решение № 542/16.11.2010 г. на Директора на РДСП - София град, с която на жалбоподателката е отказано отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2010/2011 г. от 1 ноември до 31 март.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 4862 от 27.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9611 по описа за 2010 г. на Административен съд София – град, в отменителната му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г.

Р.П.