Образувано е по касационна жалба на "Ди Енд Пи Травъл" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу решение № 12696 от 07.10.2011 г. по адм. дело № 14089 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, моли решението да бъде оставено в сила. Поддържа становище за законосъобразност на обжалвания административен акт и правилност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
С решение № 12696 от 07.10.2011 г. по адм. дело № 14089 от 2010 г. Върховният административен съд - седмо отделение, е отхвърлил жалбата на "Ди Енд Пи Травъл" ООД срещу заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не противоречи на материалните разпоредби и на целта на Закона за туризма. Направен е окончателният извод за неоснователност на подадената жалба.
Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Видно от представената в заверен препис извадка от регистъра по чл. 17, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ), "Ди Енд Пи Травъл" ООД е имало застраховка в ЗПК "Л. И." АД за периода от 14.01.2009 г. до 13.01.2010 година. Новият застрахователен договор е за срок от 09.02.2010 г. до 08.02.2011 г., видно от застрахователната полица от 08.02.2010 година.
Чл. 42, ал. 1 от ЗТ задължава туроператора ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като в текста е посочено кои събития трябва да се покриват от застраховката. С чл. 42, ал. 4, предложение 1 от ЗТ е въведено изискването договорът за застраховка, който е за срок от една година, да се подновява или да се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Видно от цитираните по-горе в настоящите мотиви дати, това императивно изискване не е било спазено от "Ди Енд Пи Травъл" ООД. Наред с това се установява, че в периода от 13. 01. 2010 г. до 08.02.2010 г. дружеството въобще не е имало договор за застраховка, което е недопустимо съгласно чл. 42, ал. 1 ЗТ. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 4, предложение 2 от ЗТ задължение на туроператора е да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. От този текст категорично се налага изводът, че става дума за задължение на туроператора, произтичащо пряко от закона, което не изисква намеса от страна на административния орган нито под формата на указание за представяне на застрахователния договор, нито под формата на уведомяване за започване на административно производство. Това е така, защото специалният закон, а именно Закона за туризма, не предвижда такъв ред за вече регистрирани туроператори. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ЗТ, съгласно която ЕКРТТА дава на лицето 30-дневен срок за отстраняване на непълнотата или нередовността, следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 18, ал. 1 ЗТ, която се отнася до кандидатите за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ, а не за вече вписаните в него лица. Законът за туризма препраща към АПК само при хипотезите на чл. 18, ал. 6, чл. 20, ал. 3 и чл. 66, които касаят реда за обжалване на издадените по този закон административни актове.
Със заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма е заличил от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по приложения списък № РК-07-08 от 2010 г., който е неразделна част от заповедта. В същия попада и "Ди Енд Пи Травъл" ООД. Наред с това министърът е наредил да се считат за невалидни издадените удостоверения за регистрация, да се предприемат действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър и да се предприемат действия за публично оповестяване на заличаването чрез средствата за масово осведомяване. В заповедта са посочени текстовете на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма.
Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ министърът на икономиката, енергетиката и туризма заличава със заповед регистрацията, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор. Следователно при посочената хипотеза министърът няма право на оперативна самостоятелност и преценка дали да заличи регистрацията на туроператора. С оглед защита на интересите на ползващите туристически услуги законодателят е въвел строги мерки по отношение на туроператорите. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗТ министърът на икономиката, енергетиката и туризма заличава регистрацията на лицето, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в случаите по чл. 20, ал. 1 ЗТ. Текстовете на чл. 20, ал. 2, 3 и 4 и чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" от Закона за туризма уреждат последиците от заличаване на регистрацията.
В тази връзка тезата на касатора, която е в смисъл, че административният орган е допуснал нарушение на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 АПК, на чл. 9, ал. 4 АПК и не се е съобразил с целта на закона, не се споделя от решаващия състав, тъй като тази теза не кореспондира с цитираните по-горе правни норми на Закона за туризма. По въпроса има изрична нормативна уредба, която тричленният състав на Върховния административен съд е приложил правилно.
Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките, дължащи се на нарушаване на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от посоченото естество в обжалваното решение липсват.
По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.
Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция не се присъждат в полза на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като същото не е представлявано в съдебното заседание, не е представило отговор по касационната жалба и искането за разноски е направено в писмената защита, която е постъпила след заседанието, т. е. искането е направено след приключване на устните състезания по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12696 от 07.10.2011 г. по адм. дело № 14089 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Н. М./п/ М. П./п/ Т. Т. Н.А.