Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. К. против решение № 93 / 22.02.2013 год. по гр. д.№ 549 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 532 / 18.10.2012 год. по гр. д.№ 1346 / 2012 год. и е отхвърлен предявеният от В. И. К. против С. П. М. иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване по отношение на ищеца вземане на същия от ответника, на основание запис на заповед от 25.11.2008 год., за сума в размер на 25 000 лева, – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2338 / 19.12.2011 год. год. и изпълнителен лист, на основание същата, по гр. д.№ 3190 / 2011 год. на Районен съд – Казанлък, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, основано на съображението, че предвид уговорени в записа на заповед два падежа, същият е нищожен менителничен ефект, на основание чл.537 вр. с чл. 486 ал.2 вр. с чл.535 т.3 ТЗ, което е и достатъчно основание за отхвърляне на иска, без задължение за съда да се произнесе по съществуването на твърдяното от ищеца – кредитор каузално правоотношение с издателя - по договор за заем - и изискуемостта на задължението за връщане на сумата от заемополучателя – издател по записа на заповед, издаден в обезпечение на точно това му задължение.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост.

Ответната страна - С. М. – оспорва касационната жалба със съображения по правилността на въззивното решение, споделяйки изводите на въззивния съд за нищожност на менителничния ефект.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване,

С определение № 38 / 04.02.2014 год. производството по делото е спряно до постановяването на решение по тълкувателно дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС и предвид обявяването на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по т. д.№ 4 / 2013 год., налице са предпоставки за възобновяване производството и произнасяне по допустимостта на касационното обжалване,

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Процесният запис на заповед съдържа / десен горен ъгъл / изрично посочен падеж – на 19.12.2008 год., който е възпроизведен и в текста на документа, както следва: „ На 19.12.2008 год. неотменно и безусловно се задължавам да заплатя по настоящия запис на заповед, без задължение последният да ми бъде представен за плащане, в деня на падежа сумата от 25 000 лева / изписана и словом /, получена в брой по курса за деня, на В. К.. ..”. По делото е представена и разписка изходяща от ответника, удостоверяваща получени в заем от В. К. 25 000 лева на 25.11.2008 година, Същата дата е посочена в горен ляв ъгъл на записа на заповед, Именно визирайки последната и датата на падеж – 19.12.2008 год., изписана в текста на документа, ответникът е противопоставил възражение за наличие на два падежа, поради което и твърди нищожност на записа на заповед, Същият довод, но в аспект на договорен между страните падеж „на предявяване”, ответникът поддържа и предвид извършеното предявяване на записа на заповед, с подписи на издател и поемател, без дата на предявяването, вкл. като такова на 19.12.2008 година. От съдържанието на записа на заповед, сочещо на каузално правоотношение и получаването на сумата „ по курса на деня „, ответникът обосновава довод за неяснота на търсимата престация – български лева или друга валута, съответно каква и определима по какъв начин. Оспорва и реалното получаване на сума от 25 000 лева в заем, предвид което е оспорена истинността на представената разписка.Първоинстанционният съд не е уважил възраженията на ответника, като не е приел за оборена и истинността на разписката, уважавайки претенцията по чл.422 ал.1 ГПК.Въззивният съд е отменил решението, като мотивите му напълно погрешно възпроизвеждат текста на записа на заповед - без протест и „ без задължение последният да не бъде представен за плащане, в деня на падежа „, докато текстът е „ без задължение последният да ми бъде представен за плащане „ / очевидно с оглед предварително изготвения между страните документ на предявяване на плащане, Съдът е възприел тезата на ответника за два падежа на задължението - на 19.12.2008 год. и „на предявяване”,съответно чл.486 ал.1 т.1 и т.4 вр. с чл. 537 ТЗ, което обуславя нищожност на менителничния ефект, на основание чл. 536 вр. с чл. 535 т.3 ТЗ.Предвид нищожността на документа въззивният съд не е разглеждал наличието на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед.

В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, касаторът В. К. формулира следните въпроси:1/ Независимо от установяване недействителността на менителничния ефект, поради липса на задължителен реквизит на същия съгласно чл.535 ТЗ, освободен ли е съдът, произнасящ се по иска по чл. 422 ал.1 ГПК вр. с чл.417 т.9 пр. първо ГПК, от задължението да изследва дължимостта на сумата по записа на заповед, на основание установима между страните каузална сделка? – заявен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 268 от 02.04.2009 год. по гр. д.№ 108 / 2008 год. на ІІІ г. о. ВКС и по чл.280 ал. 1 т.2 ГПК - с реш.№ 1414 от 29.10.2003 год. по гр. д.№ 2264 / 2002 год. на ІІ т. о. ВС и решение № 228 / 24.03.2006 год. по т. д.№ 519 / 2005 год. на Търговска колегия на ВКС,както и в хипотезата на т.3 на чл. 280 ал.1 ГПК и 2 / Нередовен ли е, като съдържащ повече от един падеж на задължението, запис на заповед съдържащ конкретна дата на падеж и фразата „ без последният / записа на заповед / да не бъде представен за плащане „, т. е. да бъде представен за плащане, доколкото този израз може да се счете като уговаряне на падеж „на предявяване „? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/ 28.12.2005 год. по тълк. дело № 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС и определение № 390/ 18.06.2009 год. по ч. т.д.№ 432 / 2009 год. на ІІ т. о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК - противоречие с реш.№ 694 / 16.10.2008 год. по т. д.№ 341 / 2008 год. на ІІ т. о. ВКС.

Първият от поставените въпроси, макар релевантен, тъй като въззивният съд е отказал да изследва каузалното правоотношение, обезпечимо чрез запис на заповед, предвид нередовността на последния, не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Касае се за задължителна съдебна практика, постановена преди ТР № 4 / 18.06.2014 год. по т. д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, в т.17 пар.1 по което е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 пр. първо ГПК, е съществуването на вземането,

основано

на записа на заповед. Дори да би се установила / с оглед пар.2 на същия въпрос / връзка между записа на заповед и каузално правоотношение, което същият обезпечава, вземането би било присъдимо на основание записа на заповед, следователно присъждането му би било изключено на основание същия, при нередовност на документа.Наличието на задължителна съдебна практика изключва възможността въпросът да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, а е напълно необоснован в хипотезата на т.3 на същата разпоредба, предвид единствено формалното й посочване.Още повече, че цитираните решения на ВКС не предпоставят необходимия обективен идентитет в релевантните за отговор на въпроса факти и обстоятелства, тъй като са постановени по предявен от длъжника иск по реда на чл.254 ГПК отм., не и по реда на чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата на заповедно производство по чл. 410 и сл. ГПК.

Вторият от поставените въпроси, обаче, покрива както общия, така и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по същия. Въззивният съд не е разграничил „ предявяването за плащане „, при ясен падеж на менителничния ефект, уговорен на определен ден, като действие - покана за плащането на вече изискуемо с настъпването на падежа задължение, в смисъла на оказване необходимото съдействие на кредитора за изпълнение задължението на длъжника и за поставянето му в забава / т. 3 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по тълк. дело № 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС /. С определение № 390/ 18.06.2009 год. по ч. т.д.№ 432 / 2009 год. на ІІ т. о. на ВКС, макар мотивите му да съдържат идентичен извод и да е постановено в производство по чл. 274 ал.3 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по идентичен правен въпрос, респ. определението не съставлява задължителна съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като несъдържащо отговор на правен въпрос. Реш.№ 694 / 16.10.2008 год. по т. д.№ 341 / 2008 год. на ІІ т. о. ВКС не е постановено в идентична на настоящата хипотеза досежно съдържанието на записа на заповед, поради което и не обуславя допълнителен селективен критерий, предвид липса на изискуемия обективен идентитет.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д..№ 2879 / 2013 год. по описа на Върховен касационен съд, първо търговско отделение.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 / 22.02.2013 год. по гр. д.№ 549 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд.

УКАЗВА на В. И. К. в едноседмичен срок от уведомяването да представи документ за платена по сметка на ВКС д. т. от 500 лева.

След представяне доказателства за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: