Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК,

Образувано е по частна жалба на Я. Н. против определение от 12.07.2013 год. по ч. гр. д.№ 5295 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГК,VІ–12 състав, с което е потвърдено, макар по различни от съображенията на първоинстанционния съд определението на Софийски районен съд, 62 състав, постановено на 19.11.2012 год. по гр. д.№ 47 500 / 12 год.,с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против Г. Х. обективно евентуално съединени искове, за осъждане ответника да върне на ищеца, на основание чл.88 вр. с чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, десет дружествени дяла от капитала на [фирма], всеки с номинална стойност от 10 лева, в евентуалност да бъде установено притежанието от ищеца на 10 дружествени дяла от капитала на същото дружество. Въззивният съд е счел така предявените искове за недопустими и потвърдил първоинстанционното определение, прекратяващо производството на друго основание - поради нередовност на исковата молба, на основание чл.129 ал.3 вр. с чл.127 ал.1 т.6 ГПК.Жалбоподателят, поддържайки допустимост на касационното обжалване, противно на указаното във въззивното определение, оспорва правилността му, изхождайки от непосочената от въззивния съд надлежна форма на защита на правата му, вместо предявените и счетени за недопустими искове, както и се позовава на чл.111 ал.2 от ЗС, отричайки извода на въззивния съд, че дружествените дялове не съставляват допустим обект на реституционна претенция.Цитира съдебна практика в подкрепа на доводите си.По начало оспорва наличието на мотиви по недопустимостта на евентуалния иск.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, чрез процесуален представител на същата, с представено по делото пълномощно и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, на основание чл. 274 ал.4 вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.

Цената на всеки от исковете се формира от общата номинална стойност на дружествените дялове от капитала на [фирма], които ищецът претендира да му бъдат „върнати „, в евентуалност и ако би се приело, че реституционният ефект настъпва с факта на разваляне договора по прехвърлянето им в полза на ответника, да бъде установено притежанието им от страна на Я. Н.. Следователно цената на предявените главен и евентуален искове е 100 лева, под законодателно предвидения праг за допустимост на касационно обжалване по граждански и търговски дела. По арг. от т.8 на ТР № 1 / 2013 год. по т. д.№ 1 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 274 ал.4 ГПК намира приложение и в случаите на потвърждаване прекратителни определения на първоинстанционния от въззивния съд. Изтъкнатите от жалбоподателя съображения за допустимост на касационното обжалване са неотносими / ”особен обект „ на претенцията – имуществен комплекс, включващ и неоценяеми неимуществени права/ към преценимите за същото предпоставки, съгласно чл. 274 ал. 4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Я. Н., чрез адв. С. В., против определение от 12.07.2013 год. по ч. гр. д.№ 5295 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГК, VІ – 12 състав.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: