О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2599

София, 22.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. дело № 893 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. К., чрез адв. В. Г., против онази част от Решение № 260/28.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, в която след частична отмяна на Решение № 77/08.04.2024 г. по гр. д. № 1361/2022 г. по описа на Районен съд - Лом упражняването на родителските права по отношение на децата Б. К. Б., [дата на раждане] , и С. К. Б., [дата на раждане] , е предоставено на бащата К. Б. К., с адрес: [населено място], обл. М., [улица], където е определено и местоживеенето им. С въззивното решение е регламентиран следният режим на лични отношения между майката Р. Д. К. и децата: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато отпуските на двамата родители не съвпадат. С този съдебен акт майката е осъдена да заплаща на децата, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на от по 232,00 лв., считано от влизане на решението в законна сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна по жалбата К. Б. К. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адв. П. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е установил, че страните, бракът между които, сключен на 14.09.2017 г., е прекратен с развод по вина на съпруга, са родители на пет деца, родени от продължилата близо 24 години връзка между тях, две от които малолетни понастоящем - Б. К. Б., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] , и С. К. Б., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] . Децата Б. и С. са ученици в четвърти клас през учебната 2024/2025 г. в 113 СУ „С. Ф.“ - [населено място]. До 13.01.2023 г. те били ученици във втори клас в ОУ „Х. Б.“ - [населено място], като след това заедно с баща си К. Б. К., с когото живеят от м. април 2022 г., се установили в [населено място].

Въззивният съд счел за доказано, че фактическата раздяла между родителните настъпила в края на 2021 година. Всеки от тях заживял с нов партньор на семейни начала в [населено място].

Въз основа на социален доклад, изготвен от ДСП - „В.“, окръжният съд приел, че бащата разполага с жилищни условия за отглеждане на децата, тъй като обитава двустаен апартамент в [населено място], като децата ползват спалнята, а бащата и жената, с която живее понастоящем той – хола. Спалнята на двете момчета била обзаведена с всичко необходимо - легла, гардероб и бюра. Пред социалния работник децата споделили, че не желаят да се виждат със своята майка, а баща им се грижел много добре за тях, при него и новата му партньорка те се чувствали сигурни и спокойни.

Окръжният съд е посочил, че ДСП - „К. с.“ не е представила социален доклад относно майката, тъй като служителите на дирекцията не открили Р. Л. на адреса в [населено място],[жк].

В мотивите на решението въззивният съд отразил данните от изслушването на децата в хода на първоинстанционното производство, които споделили, че са ученици в трети клас, а би трябвало да са в шести клас, но обучението им в Германия, продължило осем години, не било зачетено у нас. Училището, което посещавали – 113 СУ „С. Ф.“ - [населено място] – било близо до дома им в[жк]в [населено място]. Пред съда децата заявили, че не се чувстват добре в присъствието на новия партньор на майка им, а тя не се противопоставяла на негативното му отношение към тях.

От приложените към делото прокурорски преписки въззивният съд установил, че майката е подавала сигнали за упражнено насилие от бившия й вече съпруг.

За да реши спора относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, въззивният съд е посочил, че към настоящия момент основни грижи за децата полага бащата, подпомаган и от жената, с която живее на съпружески начала, и от сина си К.. Бащата бил трудово ангажиран, имал собствена фирма за изграждане и ремонт на бензиностанции, а работното му време било от 08.00 ч. до 17. 00 часа. Така установеното от повече от две години фактическо положение съответствало на интересите на децата. Недоказано било в този период майката, която не се била явила пред въззивния съд и не била открита от социалните работници на посочения от нея адрес, да е полагала усилия да контактува с децата, за да заздрави връзката си с тях.

Въз основа на заключението към изслушаната в производството пред районния съд съдебно-психологическа експертиза окръжният съд приел за доказано родителско отчуждение у децата, създадено от бащата по отношение на майката, като се е мотивирал с факта, че те са били свидетели на насилие в семейството. Независимо от това, въззивният съд е посочил, че според вещото лице в момента при децата не се наблюдават повишена тревожност, загуба на апетит и сън, понижено самочувствие и самооценка, както и проблеми в учебния процес и дисциплината. По тази причина е достигнал до извод, че те се развиват в нормална обстановка, а установеното фактическо положение следва да се запази. Ето защо приел, че упражняването на родителските права след развода следва да се предостави на бащата, при когото децата да останат да живеят. Постановил е майката за заплаща на всяко от децата месечна издръжка от по 232.00 лева. Мотивирал се е със социално - икономическите условия в страната, характеризиращи се с висок процент на инфлация. Посочил е, че за задоволяване на нуждите на децата от облекло, учебни пособия, храна, лекарства, отопление и др., е необходима сумата от 600.00 лв. за всяко дете. Разликата над 232.00 лв. до 600.00 лв. следвало да се поеме от бащата, ведно с непосредствените грижи по възпитание и отглеждане на малолетните.

Окръжният съд е определил режим на лична контакти на майката Р. Д. с непълнолетните деца Б. и С. два пъти месечно - всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато отпуските на двамата родители не съвпадат. Счел е, че по този начин ще се даде възможност за по-близки контакти между майката и децата, които да заздравят отношенията си.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на децата, като съобрази всички обстоятелства, от значение за решаване на спора относно упражняването на родителските права след развода, местоживеенето и режима на лични контакти с деца, засегнати от родителско отчуждение.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 25 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на онази част от Решение № 260/28.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, в която след частична отмяна на Решение № 77/08.04.2024 г. по гр. д. № 1361/2022 г. по описа на Районен съд - Лом упражняването на родителските права по отношение на децата Б. К. Б., [дата на раждане] , и С. К. Б., [дата на раждане] , е предоставено на бащата К. Б. К., с адрес: [населено място], обл. М., [улица], при когото е определено местоживеенето им, и е регламентиран следният режим на лични отношения между майката Р. Д. К. и децата: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато отпуските на двамата родители не съвпадат.

УКАЗВА на касатора Р. Д. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 25.00 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната й жалба ще бъде върната.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.