Главният прокурор на Република България е направил искане да бъде дадено тълкуване: осигурени ли са лицата, които са се намирали в трудово-договорни отношения с трудово-производителните кооперации, и следва ли да се признае за трудов стаж времето, през което членът на една трудово-производителна кооперация срещу труда си получава определена заплата по ведомост.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид:

Трудово-производителната кооперация "Съединение" - София, която съществува и до днес, е основана при действието на Закона за кооперативните сдружения. Трудовият стаж, който молителите искат да им се признае за времето, когато са били на работа при кооперацията, се отнася за времето, когато е бил в сила и действие същият закон. Съгласно чл. 1 от Закона за кооперативните сдружения кооперацията се учредява с цел щото чрез задружно извършване на работите да развие икономическите интереси на членовете си.

Тези разпоредби и Уставът задължават член-кооператора да влага труда си за обща сметка на всички кооператори с оглед постигане на посочените цели.

На същите тия начала е поставена и обущарската кооперация "Съединение", на която членовете са молителите. Кооператорите получават определен аванс, наречен в Устава възнаграждение, който аванс в края на всяка година, при приключване на сметките се взема предвид и се прихваща от вземанията при разпределение на печалбите. В този смисъл се съдържат разпореждания в уставите - както в първоначалния, така и в тези, приети през 1949 и 1953 г.

Първият нормативен акт, с който се урежда положението на членовете на ТПК досежно осигуровката, е заповед № 18 от 21.02.1945 г., издадена въз основа на чл. 1, б. "е" от Закона за обществените осигуровки. Според тази заповед се считат подлежащи на задължително осигуряване по всички видове осигуровки, предвидени в този закон, работниците членове-кооператори при всички производителни трудови кооперативни сдружения, начиная от деня на обнародване заповедта. Същата заповед не се отнася...