Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК чрез неговия пълномощник срещу решение № 20/04.06.2009 г. по адм. д. № 4413/2008 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Н. К. С. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. К. С. срещу заповед № ДК-02-СО-25/29.02.2008 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "надстройка на едноетажна жилищна сграда, като се възстанови сградата във вида, в който е съществувала преди извършване на незаконното строителство", извършен през 2006 г.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях съдът е изградил своите правни изводи, които са съответни на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този аспект административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретния казус не е ясно така формулираната като незаконен строеж надстройка кога е извършена и точно какво представлява. Данните са че, ппрез 1994 г. е извършено преустройство на едноетажната постройка, включващо и разделяне на подпокривното пространство с леки преградни стени, като се запазват съществуващите прозорци. За това от Спасова е подадена молба за съгласуване на проект за реконструкция без промяна на външния вид на постройката на основание чл. 148 ППЗТСУ ппрез 1996 г. От данните по делото пък може да се направи извод, че през 2006 г. е извършена само подмяна на подпокривни материали, за което Спасова е уведомила и районната общинска администрация. Предвид това заповедта е лишена от фактически основания, което пък е основание за отмяната й. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. От тях произтича и правото на органа да постанови съответния акт. При тяхната липса или неустановяването им в пълен обем не може да се провери материалната законосъобразност на оспорения акт. Само тези съображения, развити детайлно в мотивите на обжалваното решение и споделящи се от настоящата инстанция, са достатъчни за отмяната на обжалваната заповед. В разглеждания аспект съдът правилно е отчел и обстоятелството, че с оглед депозираната през 1996 г. от Спасова молба административният орган е следвало да прецени търпимостта на надстроеното през призмата на пар. 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. Търпимостта на строежа би елиминирало възможността за премахването му, разбира се, след индивидуалиция на построеното и времето на извършването му.

Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, решаващият съд правилно е приложил материалния закон при преценката валидността и законосъобразността на акта. Решението е обосновано и правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/04.06.2009 г. по адм. д. № 4413/2008 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.