Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Г. Н. В. срещу решението по т. 3 от протокол № 25/01.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Г. Н. В., прокурор в Окръжна прокуратура – гр. П. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 307, ал. 3, т. т. 3 и 4 ЗСВ и несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК.

Ответникът – Висшият съдебен съвет (ВСС), моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като е налице виновно нарушение на т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведения на българските магистрати (КЕПБМ) и дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено.

Върховният административен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и от надлежна страна, а по същество счита същата за неоснователна.

Обжалваното дисциплинарно наказание е наложено на жалбоподателя след като дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 82/2009 г. по описа на ВСС с решение № 10-00-040/29.06.2010 г. е предложил на ВСС да приеме, че жалбоподателят Г. Н. В., прокурор в Окръжна прокуратура – гр. П., е извършил дисциплинарни нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, за което следва да му се наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 09.11.2009 г. на петима членове на ВСС...