Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по подадената касационна жалба от началника на М. С. чрез процесуалния му представител юрк.. П. срещу решение № 39 от 29.05.2009г. на Административен съд София – град по адм. д. № 541/2009 год., с което е отменено решение № К 47-0318/30.04.2008 год. на началника на М. С. в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000083/07.03.2007г. за ДДС в размер на 16022 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липсата на мотиви в оспорения акт, че не са посочени фактическите и правни основания за дължимост на лихвата. В решението на началника на митницата подробно са изложени фактическите обстоятелства, във връзка с които е променена митническата стойност и е определено задължение за внасяне на ДДС. Посочено е правното основание за определяне на началната дата на дължимост на лихвата, а именно чл. 201, ал. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, предвиждащ възникване на митническото задължение от момента на приемане на митническата декларация за процесната стока. От този момент възниква и задължението за лихва в изпълнение на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците /ЗМ/. Това задължение е акцесорно, обусловено от изискуемостта и свързано с размера на главното задължение. Моментът на възникване на главното задължение се определя от самия закон - чл. 201, ал. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 199 от ЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС и...