Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. , приложим на основание параграф 5, ал.4 ПЗР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. С. към ЦУ на НАП против решението от 13.07.2006 г. на Софийски градски съд (СГС), АК, ІІІ - а отд., постановено по адм. д. №588 по описа за 2005 г. на този съд, с което е отменен ДРА № 07 - 220/03.08.04 г. на ДП "Слатина", потвърден с решение № 55/07.01.05 г. на директора на РДД - гр. С. и е признато на "Вандекс" ЕООД правото на данъчен кредит по фактури от номер 1152 до 1159, издадени от "Бейлис" ЕООД през м.10.2002 година. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.209, т.3 предложение първо АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл. 55, ал.6 ЗДДС отм. , тъй като в хода на данъчната ревизия било констатирано, че счетоводните документи на доставчика "Бейлис" ЕООД са откраднати, тоест не е установено надлежното начисляване на данъка. Констатациите на ревизиращия орган не са оборени по смисъла на чл.108, ал.8 ДПК отм. и в рамките на производството по съдебното обжалване на данъчно - ревизионния акт. Заключението на вещото лице от съдебно - икономическата експертиза (СИЕ) е непълно, тъй като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, затова съдът не трябвало да го кредитира.

Ответникът по жалбата - директорът на РДД - гр. С., (сега с променено наименование - директор на дирекция "ОУИ" - гр. С. към ЦУ на НАП), редовно призован, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като административният орган не е оспорил експертните заключения, не е поставил на вещото лице допълнителни задачи.

Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения:

В производството по адм. д. №588/05 г. СГС е преценил законосъобразността и обосноваността на ДРА № 07 - 220/03.08.04 г. на ДП "Слатина", потвърден с решение №55/07.01.05 г. на директора на РДД - гр. С., касателно непризнатото право на данъчен кредит на "Вандекс" ЕООД по фактури от номер 1152 до номер 1159, всичките издадени от "Бейлис" ЕООД през м.10.02 година. За да отмени данъчно - ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за установено следното: Правото на данъчен кредит не е признато на основание чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 ЗДДС отм. , вследствие недоказаното начисляване на данъка, като не е съществувал спор относно реалността на доставките. В съдебното производство е допусната съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), чиито заключения СГС е кредитирал изцяло, като обективни и компетентно дадени. Чрез тях е установено, (след направена проверка от вещото лице в счетоводството на доставчика), че ДДС по процесните фактури е начислен от "Бейлис" ЕООД. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал правния си извод за съществуването на всички предпоставки, установени в чл.64, ал.1 ЗДДС отм. .

Обжалваното решение е правилно и същото трябва да бъде оставено в сила, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК. Съображенията на касационната инстанция са следните: Единственият спор между страните касае обстоятелството дали е установено надлежното начисляване на ДДС от доставчика, и като последица правилно ли е приложена нормата на чл.64, ал.1, т.2 ЗДДС отм. . Правото на данъчен кредит съгласно цитирания текст възниква, когато данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС отм. . Със заключението на вещото лице Д. М. от 13.09.05 г. е установено, след проверка в счетоводството на доставчика, че ДДС е начислен, чрез надлежното му отразяване, като задължение към бюджета. В проведеното на 07.06.2006 г. съдебно заседание експертът изрично е заявил, че е направил проверка в счетоводството на "Бейлис" ЕООД, находящо се на адрес в ж. к. "Разсадника", бл.87. Вещото лице е пояснило, че счетоводството се води чрез компютър и че е направена проверка в него. Заключението не е оспорено от процесуалния представител на ответника и е недопустимо такова оспорване да се извършва за пръв път с доводи, изложени в касационната жалба.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 13.07.2006 г. на Софийски градски съд, АК, ІІІ - а отд., постановено по адм. д. №588 по описа за 2005 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.