Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "А Дизайн" - ЕООД със седалище в гр. С. и адрес на управление: ул. "Х. А." № 24, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Ш., срещу решение на Административен съд - София - град № 2781 от 10.08.2010г., постановено по адм. д. № 7215/09г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 393 от 18.06.2009г. на началника на М. А. С., потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София с решение № РМ 4401-0234 от 05.08.09г.

В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, нарушен е 14-дневният срок по чл. 57, ал.1 от АПК и 30-дневният срок по чл. 27, ал.2 от ППЗМ за издаването на обжалваното решение, както и 2-дневният срок по чл. 220, т.1 от Регламент № 2913/92г., визиран и в чл. 834, ал.1 от ППЗМ, за вземане под отчет на размера на митническите сборове. Нарушено е правото на защита на адресата на акта, тъй като не е бил уведомен за проверката съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. Не са налице двете хипотези, предвидени в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМ и не е спазен 10-месечния срок по чл. 64, ал.4 от ППЗМ. Нарушено е изискването на чл. 220, т. 2, б. "б" от Регламент № 2913/92г., респ. чл. 834, ал.2, т.4 от ППЗМ.Претендира се отмяна на обжалваното решение .

Ответникът по касационната жалба - началникът на М. А. С. - не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е допустима.

Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 393 от 18.06.2009г. на началника на М. А. С., потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София с решение № РМ 4401-0234 от 05.08.09г. Със същото е прието, че съобразно получената информация от чешките митнически власти, сертификат ЕUR 1 № Ту 2143478/01.06.06г. не може да бъде основание за предоставяне на предвидените в Европейското споразумение тарифни преференции и по ЕАД № 5102/4-9531/05.06.2006г. е определено задължение за внасяне на мито в размер на 5156.46 лв. и за доплащане на ДДС в размер на1030.89 лв. ведно с дължимите лихви.

За да отхвърли жалбата на дружеството и да потвърди обжалваното решение, съдът е приел следното:

Установено е от доказателствата по делото, че жалбоподателят е осъществил внос на стоки /185 000 бр. пластмасови празни кутийки за дискове/ от Р. Ч., във връзка с което е представил сертификат за движение ЕUR 1 № Ту 2143478/01.06.06г. за установяване на преференциален произход на същите. По делото е представено писмо № 126/2009-900000-21 /2007/1219/21 НS/ от 22.01.09г. на Генерална дирекция "Митници", Прага, Ч. Р., в което са изброени 7 сертификата за движение на стоките, между които и процесният /посочва се, че копията се връщат/. Видно от писмото, чешките митнически власти са помолили холандските митнически власти да потвърдят декларацията на доставчика, въз основа на която са направени тези сертификати. Тъй като в рамките на пет месеца не е бил получен отговор на молбата, трябва да бъдат обявени за невалидни тези доказателства за произход в съответствие с чл. 10.5 от Регламент на Света /ЕС/ № 1207/2001г. Проверката за редовност на представения към ЕАД сертификат е извършена по реда на чл. 32 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна и Р. Б., от друга, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народно събрание на 15.04.93г. и обн. в ДВ, бр. 33 от 20.04.93г., в сила от 01.02.95г. В случая чешките митнически власти са направили запитване до холандските митнически власти за потвърждаване на декларацията на доставчика. Тъй като в рамките не 5 месеца, не е получен отговор, на основание чл. 10, т. 5 от Регламент № 1207/2001г. на Съвета, е взето решение сертификатът да бъде обявен за невалиден. Писмото е официален документ и годно доказателство за установените в него факти. Същото на основание чл. 179 от ГПК притежава материална, обвързваща съда доказателствена сила. Материалната доказателствена сила на този документ не е оборена в хода на съдебното производство от жалбоподателя при оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК. По аргумент на чл. 32, т.6 от Протокол 4 към ЕСА в хипотези на недоказаност на произхода, както и на невалидност на доказателствата за произход, митническите власти отказват предоставянето на преференции.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за издаването на обжалваното решение след допустимите срокове. По отношение на проверката по реда на чл. 32 от Протокол 4 към ЕСА няма предвидени такива срокове. Не е изтекъл погасителният давностен срок по чл. 212, ал.2 от ЗМ. Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на защита, осигурено чрез правната норма на чл. 26, ал.1 от АПК, изразяващо се в неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството, то това нарушение не опорочава до степен на отмяна оспорения административен акт. Във връзка с позоваването на разпоредби на Регламент № 2913/92г., в мотивите на решението е посочено, че вносът е осъществен преди пълноправното членство на Р. Б. в ЕС. Така постановеното решение е правилно.

В чл. 32 от Протокол № 4 е уредена процедурата за проверка на доказателствата за произход. В т 1. е предвидено, че последващи проверки на доказателствата за произход се извършват по избор или когато митническите органи на страната на вноса имат основателни съмнения относно автентичността на такива документи, произхода на въпросните продукти или изпълнението на другите изисквания на този протокол. Съгласно т.2,. за целите на прилагане на разпоредбите на ал. 1 митническите органи на страната на вноса връщат сертификата за движение EUR.1 на митническите органи на страната на износа. Според т. 3, проверката се извършва от митническите органи на страната на износа. За тази цел те имат правото да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими. Т.5. изисква митническите органи, поискали проверката, да се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността, от България или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и дали изпълняват другите изисквания на този протокол. В т.6. се посочва, че ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на 10 месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите органи, отправили молбата, отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции.

От писмо № 126/2009-900000-21 /2007/1219/21 НS/ от 22.01.09г. на Генерална дирекция "Митници", Прага, Ч. Р. е видно, че българските митнически власти са изпратили за проверка няколко сертификати, вкл. процесния. От посочения в същото номер в скоби може да се направи извод, че това е направено с писмо, получено от Чешките митнически власти през 2007г. Чешките митнически власти са извършили проверка на декларацията на доставчика, въз основа на която са издадени сертификатите, като за целта са изискали от холандските митнически власти да потвърдят тази декларация. Тъй като в рамките на пет месеца не са получили отговор, обявяват за невалидни тези доказателства за произход на основание чл. 10.5 от Регламент на Съвета /ЕС/ № 1207/2001г. Посоченият текст на Регламент /ЕО/ № 1207/01г. действително предвижда, че когато в рамките на пет месеца от датата на подаване на молбата за проверка няма отговор, митническите органи на държавата на износа обявяват за невалидни издадените сертификати за движение EUR.1.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че отговорът, обективиран в писмото, е достатъчен, за да се откаже ползването на преференции от българските митнически органи. Оспорването на сертификата от страна на българските митнически власти е извършено със самата проверка и неговата неавтентичност се установява от отговора на чешките митници, получен по реда на чл. 32 от Протокол № 4. Предвиждането на срок от пет месеца в Регламент на Съвета /ЕС/ № 1207/2001г. и на срок от 10 месеца в т. 6 на чл. 32 от Протокол № 4 показва, че няма как оспореното решение да бъде издадено в рамките на срока по чл. 27, ал.2 от ППЗМ, който срок отделно от това не е преклузивен, а инструктивен и още по-малко в рамките на срока по чл. 834, ал.1 от ППЗМ. Срокът по чл. 57, ал.1 от АПК е неприложим при наличието на норма в специалния закон. Позоваването на разпоредбите на чл. 220 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността е също неоснователно. Този регламент е публикуван на български език в Специалното издание на "Официален вестник" на 02.04.07г. и съответно приложим считано от тази дата, а процесният внос е осъществен през 2006г.

Налице е хипотезата на чл. 63, т.1 от ППЗМ, тъй като сертификатът е обявен за невалиден. Срокът по чл. 64, ал.4 от ППЗМ е относим към хипотезата на чл. 63, т.2 от правилника. Хипотезата, уредена в чл. 834, ал.2, т.4 от правилника, е различна от тази по конкретния спор.

Не е основателен и доводът на касатора, че е било накърнено правото му на защита, тъй като не е уведомен за започването на производството, свързано с проверката.

С оглед на изложеното, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение на Административен съд - София - град № 2781 от 10.08.2010г., постановено по адм. д. № 7215/09г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. К./п/ Б. Ц.

Б.Ц.