О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2525

София 20.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.№ 14 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадени касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалните представители инспекторите П. и Н. против въззивно решение № 182 от 1.08.2024г. по в. гр. д. № 179 по описа за 2024г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 24 от 25.01.2024г. по гр. д. № 132/2022г. на ОС Габрово като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от К. К. К.- сума в размер на 21 850лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество – 1/2 ид. ч.от самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], вх..., ет..., ап..., а именно апартамент, целият с площ от 75.06лв., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 2.4кв. м., и съответните ид. ч.от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, а от Н. К. Д. - сума в размер на 27 150лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество, а именно - другата 1/2 ид. ч. от вече описания апартамент.

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е счел предявения иск за неоснователен със следните мотиви: След получено уведомление за образувано наказателно производство срещу К. Д. М., Комисията е започнала проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му, с проверяван период 31.03.2010г.- 31.03.2020г. Като е преценила, че такова е налице, е предявила иск с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ. В хода на производството е направен частичен отказ от иска, след който Комисията е поддържала, че доходите, приходите и източниците на финансиране са в общ размер на 28 287.54лв., разходите – 316 148.54лв. или е налице недостиг на средства от 287 867.32лв. Съпоставен с наличното имущество от 35 420лв., несъответствието е 323 281.32лв. Настоящите ответници са деца на К. М., като К. К. е била непълнолетна до 2013г., а Н. Д. – през целият проверяван период. Въззивният съд е посочил, че съобразявайки установената съдебна практика приема, че в случай като настоящия, при който разходите надвишават приходите и нетният доход е отрицателна величина, стойността на наличното в кроя на периода имущество не следва да се прибавя към тази отрицателна величина, защото това означава да се прибавят разходи към имущество, което е в противоречие с дефинициите по §1, т.3, 4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Нетният доход съставлява имуществено благо, с което патримониумът на проверяваното лице се е увеличил, след приспадане на разходите за придобиване на това благо. Счел е, че за да е налице „значително несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. разлика между стойността на това имуществено благо /нетен доход/ и стойността на наличното имущество, която да е над 150 000лв., следва нетният доход да е положителна величина. Когато нетният доход е отрицателна величина той следва да се отчита като нула. В случая, приетите за установени от въззивния съд доходи са 182 529.22лв., а разходите 226 771.96лв., или нетният доход е отрицателна величина /- 44 242.74лв./ Наличното имущество в края на проверявания период е на стойност 35 420лв. или наличното несъответствие между нетният доход на ответниците в началото и в края на периода е от 35 420лв., което не е значително по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, или искът е неоснователен.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се но основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Представляват ли „приход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието получените от трети лица - чрез системи за парични разплащания - парични суми, доколкото няма данни същите да имат законен източник? Твърди противоречие с приетото в решение по гр. д.№ 5134/2021г. на ІV г. о., 2. Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието получените и разходени през системи за парични разплащания суми с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на проверяваното лице в края на периода и не е установено преобразуването им в друго имущество? По въпроса твърди противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023г. по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, защото в мотивите му индиректно на въпроса е даден положителен отговор, както и с решение по гр. д.№ 179/2024г. на Апелативен съд В. Т. 3. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице, членове на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране? Последният въпрос се поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците К. К. К. и Н. К. Д., чрез процесуалния им представител адвокат Х., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Представя договор за правна защита и съдействие, установяващ че процесуалното представителство е осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и желае съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, защото макар и те да са от значение за изхода на спора, за тях не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост, доколкото по тях е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.

Във връзка с третия поставен от касатора въпрос следва да се посочи, че в Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/ са уредени „условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл.5, ал.1 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“. Съгласно чл.107, ал.2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.“ Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр. решение по гр. д.№ 1900/2023г. на ІV г. о./ Съответно когато съдът установи, че въобще не е налице „значително несъответствие“, той не проверява дали имуществото е придобито със законен доход. Несъответствието се определя като се съпоставят стойността на имуществото и на нетния доход и се види, дали е налице превишение от 150 000лв. за целия проверяван период. Понятието „нетен доход“ е определено в §1 т.8 от ДР като : „доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му“. Следователно, отговорите на първите два поставени от касатора въпроси са отрицателни. Както вече беше посочено – дали е законен доходът се преценява едва и само, ако се установи „значително несъответствие“, по смисъла на закона. Противоречие с цитираното от касатора решение по гр. д.№ 5134/21г. н ІV г. о. няма, защото то е постановено по друг въпрос /дали е допустим анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците/, а съгласно т.2 от ТР по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – за да е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 ГПК следва именно поставеният от касатора въпрос да е разрешен в противоречие с приетото в задължителна практика. Допълнително, във връзка с поставените въпроси следва да се посочи, че - в съответствие с приетото в мотивите на цитираното от касатора решение, а и съобразно установената практика - в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., не е възможно формирането на значително несъответствие, по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Получените – чрез системи за парични разплащания парични суми не могат едновременно да бъдат и „приход“, и „разход“, в какъвто смисъл са първите два поставени въпроси. Те са релевантни при изчисленията, но доколкото не са налични в края на проверявания период не участват при формиране на несъответствието, защото съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС: „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 1.08.2024г. по в. гр. д. № 179 по описа за 2024г. на Апелативен съд В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :