Производството е по чл. 41 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/. Образувано е по молба подадена от Д. Г. К., И. Г. К., З. И. К., И. П. Д., П. И. Д., В. И. Д., В. И. П., В. И. А., С. Х. К., Д. Н. Ж., Н. Н. С., М. Н. Ж., Г. О. В. и Д. О. В.а, с което искат отмяна по реда на чл. 233, ал. 2 ГПК на решение № 4304/12.05.2005 г., постановено по адм. дело № 10007/2004 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. С посоченото решение е отменено решение № 142/16.07.2004 г. по адм. дело № 155/2003 г. на Окръжен съд – Сливен и е признато правото на обезщетяване на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ на Ж. Х. от гр. Б. за следните незаконно завзети от наследодателката й – Ж. К. И., б. ж. на гр. К. недвижими имоти: пл. № 1174 в кв. 77, пл. № 1178,1179 и 1180 в кв. 78 в по стария план на гр. К., а по сега действащия план имотите съставляват част от УПИ І-1321, кв. 88 за Районна болница, съобразно наследствената й квота и е определен способ с обезщетяване компенсаторни записи.

Ответните страни – областният управител на област С. и Ж. Х. Т., не се представляват и не са изразили становище по молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото констатира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК, което я прави процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното.

Видно от доказателствата по делото, искането за възстановяване на собствеността върху недвижимите имоти е направено пред административния орган – кмета на община К. от всички наследници...