Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на И. Х. И., осъществяващ търговска дейност като EТ “И. Х. – Ромекс” със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Радост” № 5, срещу решение № 817/04.04.2011г. на Административен съд – гр. В., постановено по адм. д. № 2564/2010г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 030903150/16.03.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., поправен с РА за поправка № 1009313/07.04.2010г., потвърден с решение № 354/28.05.2010г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че: съдът неправилно е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя и е направил незаконосъобразни изводи за липсата на фактически и правни основания за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки, поради непредставянето на докзателства, които няма как да бъдат представени от жалбоподателя. ЕТ е изпълнил задължението си по регистриране и отчитане на доставките и е налице фактическият резултат от реализирането на доставките – получаването на стоките. Разпоредбите на чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС отм. , както и на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС имат значение на специални основания за непризнаване на правото на данъчен кредит. Въвеждането им в българското законодателство представлява хипотеза на приложението на чл. 59 от Директива 2006/112/ЕС/. Въвеждането на специални мерки може да стане само в определени граници и е допустимо само със злоупотреба или данъчната измама, според практиката на СЕС. Претендира се отмяна...