Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във вр. с чл.131 -132 от Данъчния процесуален кодекс отм. вр. пар.5, ал.4 от ПЗР на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на
директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. С., против решение от 06.12.2004 г. по ахд № 4130/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ "г" състав, с което е отменена обжалваната част от данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 169/07.05.2003 г. на М. Ж. - ръководител на екип в ДП "Средец", ТДД и потвърдителното решение № 1595/21.08.2003 г. на директора на РДД, гр. С., относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди 01.10.2002 г. -31.11.2002 г. и определен допълнително ДДС за внасяне в общ размер от 80967, 45 лв. и лихва 4856,75 лв. и вместо това е признато право на възстановяване на данъчен кредит на [Фирма 1] за сумата 162 032,25 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалня закон, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба - [Фирма 1], гр. С., чрез процесуалните си представители, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, СГС, е приел, че незаконосъобразно данъчните органи с обжалвания пред него ДРА не са признали право на приспадане на данъчен кредит в размер на 162 000 лева на
[Фирма 1] по фактури № 325/31.10.2002 г. и № 331/29.11.2002 г., издадени от [Фирма 2] за отпечатване на списания - 100 000 екземпляра брой 2 и 100 000 екземпляра брой 3 "Българска домакиня" на основание чл.64 ЗДДС вр чл.6 ЗДДС поради нереалност на доставката. Съдът се е мотивирал след анализ на доказателствата, че прекият доставчик е отпечатал и доставил на ревизирания субект спорните количества списания, отпечатани на хартия тип 100 грама, с корици на хартия тип 200 грама, а ревизираното лице от своя страна е изнесъл през граница същите количества списания, за което по делото има надлежно оформени митнически декларации - тоест доставката на списание от прекия доставчик на ревизирания субект е реална.
Така постановеното решение е правилно. Последващото изнасяне на списанието, оформено надлежно с 2 броя прити по делото ЕАД, в които е вписан
[Фирма 1] са доказателство за реалността на доставката на списания, по които износителят е бил получател. При извършения физически контрол са преброени списанията и е установено, че същите са 100 000 броя по едната ЕАД, което доказателство е приложено по делото, като в четливата му част не се съдържат твърдените от касатора констатации - а именно, че износителят е различен от ответника по касационна жалба. В теоретичен план също е трудно обяснимо, как би могло при преброяване на изнесените екземпляри, каквито действия са описани в цитираното писмено доказателство, да се установи, че износителят е различен от този по митническата декларация, с която е оформен митнически режим "износ". Отсъствието на списанието от картотеката на печатните произведения в България и липсата на международен стандартен номер са ирелевантни при преценка дали [Фирма 2] е отпечатало и предало 200 000 броя от това списание на [Фирма 1], още повече, че при физическия контрол на последвалия износ безспорно е установено, че списанието съществува. Спазването или не на авторското право също е извън предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Отношенията между рекламодателите и изработилия списанието също са неотносими към правнолевантните спорни факти - дали списанието е отпечатано и дали е предадено от [Фирма 2] на ответника по касационна жалба, поради което необсъждането им от съда не представлява съществено съдопроизводствено нарушение. За страните по делото няма преклузивни срокове за представяне на доказателства, поради което и за съда не съществува задължение да изяснява защо определени доказателства са представени от [Фирма 1] за пръв път в съдебното производство. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза за вида хартия, от който е изработено списанието е по осчетоводяванията в счетоводството на ответника по касационна жалба, която задача кореспондира и със специалността на вещото лице. Заключението не е оспорено и за съда не е имало причини да не го кредитира. Възраженията на касатора към заключението на вещото лице в частите, в които същото не е възпроизведено в съдебното решение, не представляват касационни основания, тъй като предмет на проверка в настоящето производство е правилността на съдебния акт. Надлежното начисляване на ДДС от доставчика не е било спорно между страните, всички елементи от сложния фактически състав на последното са установени с протокола за насрещна проверка на [Фирма 2], изготвен от данъчните органи. Възраженията на касатора, свързани със заключението на вещото лице досежно начисляването на данъка, очевидно сочат, че същият не познава представените от него доказателствени средства - а именно протокол № 12 -04 -00/0175/07.02.03 г. на ДП "Лозенец", в който са описани издаването на процесните фактури, отразяването им в дневника за продажби, приложени са извлечения от сметки 453/2 и 411 с надлежни отразявания. Дори собствените му мотиви в потвърдителното решение на директора на РДД са, че е налице начислен ДДС без облагаема доставка. В същия протокол са описани проверени доказателства за реалността на сделката - доказателства за лицата, изработили списанието, редакторски екип, трудови договори, документи за получена хартия, доказателства за предпечатна и книговезна обработка. Преценката на съда за наличие на предпоставките по чл.64 ЗДДС вр. чл.6 ЗДДС за възникване право на приспадане на данъчен кредит за ответника по касационна жалба съответства на цитираните материалноправни норми, тъй като безспорно е доказано извършване на фактурираната услуга - отпечатване на общо 200 000 списания.
Предвид изложеното решението не е неправилно по смисъла на чл.218 б, ал.1, б."В" от ГПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора, а на ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева адвокатско възнаграждение. С оглед на горното
и на основание чл.40, ал.1 ЗВАС Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 06.12.2004 г. по ахд № 4130/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ "г" състав . ОСЪЖДА
дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. С.,
да заплати 200 /двеста/ лева разноски по делото за производството пред ВАС на [Фирма 1], гр. С. ,
ул. "Г. М." №116, бл.57, ет.9, ап.48, представлявано от Р. С., Македония. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ А. Д.
А.Д.