Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.В. В., в качеството му на процесуален представител на "Медимекс БГ" ООД, срещу решение № 66 от 23.03.2005 г. по адм. дело № 4123 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр. С. при ЦУ на НАП-гр. С. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 32 от 20.04.2004 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1919 от 5.10.2004 г. на РДД-гр. С.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период от 1.01.1999 г. до 30.10.2003 г. на ДЗЛ е определено задължение за данък добавена стойност в размер на 111 102.91 лв. за данъчен период м. декември 1999 г., на основание чл.83, ал.2 от ЗДДС.

В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена фактическата обстановка по спора и са изложени съответните правни изводи, като съдът е приел, че обжалваният ДРА е законосъобразен, поради което е отхвърлил...