Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на кмета на С. О., подадена чрез процесуалния представител, против решение № 1612 от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 6585/ 2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № РД-09-757/ 27.05. 2009 г. за отказ да бъде издадена карта за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с увреждания за паркингите - общинска собственост и "Синя зона" по искането на М. Й. М.. Твърди се неправилност на първоинстанционния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът М. Й. М. оспорва касационната жалба.

Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна.

Оспорената заповед № РД-09-757 от 27.05. 2009 г. на кмета на С. О. е отказано на М. М. издаване на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с увреждания, за паркингите общинска собственост и „Синя зона” по съображение, че лицето не отговаря на приложение № 11 към чл. 51, ал.5 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Съдът достигнал до заключението за незаконосъобразност на административния акт с мотив, че е налице норма от по-висш ранг – чл. 2 от Закона за интеграция за хората с увреждания, въвеждаща принципни положения за равнопоставеност на лицата и социалната им интеграция, която е нарушена с въвеждането на критериите по приложение № 11 към чл. 51, ал. 5 от НОДТСО. Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията тежестта на доказване за оправданост на подобно неравно третиране е на издалия заповедта орган, тъй като преследваната от закона цел е именно да се даде възможност на...