О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 165

София, 12.04.2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 379 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 20821 от 25.11.2015 г. на С. С. С. чрез адвокат М. О. против решение № IV – 111 от 20.10.2015 г., постановено по в. гр. д.№ 1328/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С него е потвърдено решение № 890 от 25.05.2015 г. по гр. д.№ 4231/2014 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на С. С. С. за приемане на установено по отношение [община], че на основание Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и ОФ (обн. ДВ, бр. 37 от 15.06.1987 г.) му е било предоставено правото на лично ползване на терен с площ от 1 дка в м. „А. т.“, отдел 246 „н“, понастоящем УПИ III – 165 в кв. 30 по плана на в. з.„Р.“, [община].

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че допустимостта на свидетелските показания по чл. 165, ал. 1 ГПК не е обусловена от изричната индивидуализация на документа, от който страната черпи правата си. Подържа се, че дори и да се възприеме противната теза, съдът е бил длъжен на основание чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК да укаже на ищеца да конкретизира твърденията си и да...