№73 С., 28.03.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВАкато изслуша докладваното от съдия М. ч. гр. д. № 96 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7883 от 15.12.2015г. на П. Ж. К., Ж. Ж. С., К. И. С., Ж. И. Т., Л. Б. Ш. и И. Б. У., чрез адв. Е. Т. против определение № 1025 от 02.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 732 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено определение № 278 от 30.09.2015 г. по гр. д. № 214/2015 г. на Районен съд-Генерал Тошево за производството по делото е прекратено, тъй като ищците не са подали на името на общата наследодателка заявление за възстановяване пред ОСЗ/ПК на процесната земя.

Като основание за допускане на касационно обжалване, касаторите поставят въпроса: Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.

С определение № 15 от 28.01.2016 г. производството по делото е спряно до приемане на решение по тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по въпроса: „Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по...