О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2524

София, 20.05.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 649 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, чрез юрк. М.Х., срещу решение № 1019/28.11.2024 г. по в. гр. д. №1487/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е осъдена дирекцията да плати на И. И. Р., Н. Р. Р. и Д. Р. Р., в качеството им на законни наследници на Р. Н. Р., по 23629, 32 лв. - еднократно обезщетение по чл. 238, ал.2 ЗМВР.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като изтъква оплаквания за неправилност и необоснованост на решаващия извод на въззивната инстанция, че Р. Р. е починал при или по повод изпълнение на служебните си задължения. В контекста на оплакванията, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два въпроса, които настоящият състав обобщава в съответствие с разрешенията по т. 1 на ТР №1/2009 от 19.02.20010г. на ОСГТК на ВКС до такъв кога настъпилата естествена/в резултат на общо заболяване смърт на държавен служител в МВР е по повод на служебните му задължения по смисъла на §1 т.8 вр. с т.5 от ДР на ЗМВР. Според касатора разрешението на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 369/22.11.2011г. по гр. д.№ 1579/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение № 198 от 20.07.2012г. по гр. д.№ 1165/2011г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 109/20.07.2021г. по гр. д.№ 3617/2020г., ІV ГО.

Насрещните страни по жалбата - ищците И. И. Р., Н. Р. Р. и Д. Р. Р., чрез адв. К., я оспорват и възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Крайният извод на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл.238, ал.2 ЗМВР е направен при безспорна фактическа обстановка, съгласно която ищците са наследници по закон на Р. Р., който е бил служител на Г. Д. „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ в териториално поделение Зонално жандармерийско управление Бургас и е починал на 09.02.2022г. в хотел „Билдникс“ – [населено място]. Установената причина за смъртта му е „масивна белодробна и сърдечна тромбемболия на базата на описаните изменения на белия дроб и сърдечно – съдовия апарат“. Въззивният съд е отчел, че смъртта на наследодателя е настъпила по време на служебна командировка за периода 26.01.2022г. – 09.02.22г. в Гранично полицейско управление [населено място], съгласно заповед № 6811з – 77/25.01.2022 г. на началника на Зонална жандармерийско управление – [населено място], а към момента на смъртта си Р. не е бил на дежурство, не е изпълнявал пряко си служебните задължения, същият е бил след дежурство (почивка след дежурство). Обосновал е извода, че и при тези обстоятелства смъртта на наследодателя на ищците следва да се счита в „хипотезата на §1, т.5 ДРЗМВР“ - настъпила по повод изпълнение на служебните му задължения, доколкото се е случила в рамките /периода/ на командировката, при която служителят е изпълнявал високорискова и стресова дейност и е променил стереотипа си / преспивал е на друго място /, а оттам и режима на почивка и възстановяване след дежурство, което само по себе си съставлява допълнителен стресов фактор.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Въпросът на касатора покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. С цитираните от касатора решения на ВКС е прието, че една от кумулативните предпоставки на иска по чл. 238, ал.2 ЗМВР е наличието на причинна връзка между смъртта на държавния служител в МВР и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка дали като е приел съществуването на причинна връзка в случая, въззивният съд не се е отклонил от разрешения на цитираната съдебна практика.

Касаторът дължи държавна такса в размер на 1417, 76 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1019/28.11.2024 г. по в. гр. д. №1487/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас.

УКАЗВА на Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“- МВР в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 1417,76 лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: