О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 88

София, 22.02.2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5996/2015г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. К. и Д. Т. К., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Т., срещу въззивно решение №1501/08.07.2015г. по гр. д. № 1214/2015г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси: допустимо ли е произнасяне с решение по иск, с който съдът изобщо не е бил сезиран или с който е бил десезиран; въпросът за наличие на вземане за подобрения, преюдициален ли е спрямо иска по чл.108 ЗС, когато с отговора на исковата молба е направено възражение за задържане; за да се приеме, че е направено възражение, достатъчно ли е да бъдат наведени фактически твърдения, или ГПК предвижда и други изисквания относно предявяването на възраженията. Сочат се решения и определения на ВКС с твърдение, че постановеното им противоречи, като се твърди и наличие на противоречива практика на ВКС.

Ответниците по касация К. Г. С. и Н. С. С., [населено място], оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е...