Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на А. Ю. С., гражданин на Русия, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д., срещу решение № 177 от 18.03.2008 г., постановено по адм. д. № 2017/2005 г. от Окръжен съд - Варна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора.

Ответникът – директорът на Областна дирекция “Полиция” –Варна не ангажира становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна, но не по излижените в нея аргументи.

С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), образувано по жалба на А. С., е упражнил контрол за законосъобразност на заповед с № з-376 от 10.07.2003 г. на директора на РДВР-Варна. С оспорената административна заповед, постановена на основание чл. 42, ал. 1 и чл. 42а (сега чл. 42з), във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, спрямо чужденеца-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "експулсиране” и “забрана за влизане в Р България за срок от 10 години".

Решението е недопустимо, като постановено в нарушение на родовата подсъдност и следва да се обезсили. Този извод се налага с оглед изменението в текста на чл. 46, ал. 2 от ЗЧРБ (изм. ДВ, бр. 29 от 06.04.2007 г.). Съгласно новата редакция на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, заповедите за експулсиране подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно. Касае се за специална норма относно подсъдността...