Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 365/12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1471/2008 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частта, в която е отменен РА № 180800008/25.04.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Р., потвърдена с решение № 331/12.06.2008 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. за установени данъчни задължения на "Сервизстрой" ЕООД - гр. Р. по ЗДДС отм. съответно за данъчен период месец януари 2005 г. - 1 025,05 лв.; за данъчен период месец февруари 2005 г. - 2 498,50 лв. и за данъчен период месец март - 1 274,87 лв., както и лихви върху тези задължения в общ размер от 1 987,62 лв.

, както и в частта по ЗКПО отм. определен корпоративен данък за 2005 г. над 3 949,81 лв. и за 2006 г. над сумата 3 542,87 лв. и съответните лихви. В останалата част жалбата на "Сервизстрой" ЕООД е отхвърлена, но не е подадена касационната жалба, поради което и не е предмет на разглеждане от настоящата касационна инстанция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основаия по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при наличие на формирани загуби от предходни години, подлежащи на приспадане през следващите пет години съгласно ревизионния акт остатъкът от загубата се приспада до размера на положителния финансов резултат, като в отчетната 2004 г. размера на загубите от предходни години е изчерпан. В частта по ЗДДС отм. касаторът излага оплаквания, че с процесния ревизионен акт органа по приходите е установил задължения по ЗДДС отм. в резултат на непризнато право на данъчен кредит, а не в резултат на неспазена процедура по чл. 77, ал 1 от същия закон. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Бонев. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Сервизстрой" ЕООД - гр. Р. чрез процесуалния си представител адв. П. я оспорва, тъй като касационните оплаквания били неясни.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е постановено при правилно прилагане на ЗДДС отм. и ЗКПО отм. .

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: По ЗДДС отм. .

За да отмени РА № 180800008/25.04.2008 г. за установени данъчни задължения на "Сервизстрой" ЕООД - гр. Р. по ЗДДС отм. съответно за данъчен период месец януари 2005 г. - 1 025,05 лв.; за данъчен период месец февруари 2005 г. - 2 498,50 лв. и за данъчен период месец март - 1274,87 лв. и лихви в общ размер за посочените задължения 1 987,62 лв., Варненският административен съд е приел, че в полза на дружеството през месец декември 2004 г. е възникнало право на данъчен кредит съгласно подадена СД с резултат - ДДС за възстановяване в размер на 13 691,46 лв. Според съда с оглед отмяната на ревизионния акт в частта по ЗДДС отм. за данъчен период - месец декември 2004 г. от горестоящия административен орган и непроизнасянето от негова страна за изменение на задълженията за следващите три данъчни периода, то няма основание да се приеме, че жалбоподателят неправомерно е упражнявал през следващите три данъчни периода правото си на приспадане по чл. 77, ал. 1 ЗДДС отм. - за месеците януари, февруари и март 2005 г. В тази обжалвана част решението е неправилно.

С РА № 180800008/25.04.2008 г. са определени посочените по-горе данъчни задължения за първите три месеца на 2005 г., тъй като органът по приходите е приел, че дружеството е приспадало ДДС от деклариран данък за възстановяване по реда на чл. 77, ал. 1 ЗДДС отм. от месец декември 2004 г. Ревизиращият орган е установил, че след като е налице резултат за данъчен период - месец декември 2004 г. за внасяне поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит, а не ДДС за възстановяване, то такъв не може да се приспада по реда на чл. 77, ал. 1 ЗДДС отм. за първите три месеца на 2005 г. Видно от решението на горестоящия административен орган, ревизионният акт в частта за определено данъчно задължение по ЗДДС отм. за данъчен период - месец декември 2004 г. е отменен, но преписката е върната за извършване на нова ревизия в тази част. Това означава, че с решението на горестоящия административен орган въпросът не е решен по същество, а е указано да се извърши нова ревизия за същия данъчен перод - месец декември 2004 г. С касационната жалба е представен РА № 18000472/06.11.2008 г., предвид връщането на преписката в посочената част от директора на дирекция "ОУИ" за нова ревизия. Установява се от представеното ново писмено доказателство, че с посочения ревизионен акт резултата по ЗДДС отм. за м. декември 2004 г. отново е непризнато право на приспадане на данъчен кредит, така както е било установено от ревизията по РА № 180800008/25.04.2008 г. По този начин спорът отново е на плоскостта за приспадането на ДДС по резултата от декември 2004 г. през следващите три данъчни периоди на 2005 г. - месеците януари, февруари и март. По ЗКПО отм. .

Отмяната на РА № 180800008/25.04.2008 г. и в тази част за 2005 г. над 3 949,81 лв. и за 2006 г. над сумата 3 542,87 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд е мотивирал отново с решението на горестоящия административен орган, който е отменил акта в частта по ЗКПО отм. за 2004 г. и затова е прието в обжалвания съдебен акт, че сумите 8 909,42 лв. за 2005 г. и 18 610,80 лв. за 2006 г. представляват пренесени загуби от предходни години. Съдът е счел, че директорът на дирекция "ОУИ" като е отменил ревизионния акт в частта за 2004 г., не е извършил изменение на задълженията за 2005 г. и 2006 г., които са съобразени с констатациите за 2004 г.

Решението в обжалваните части е неправилно и подлежи на отмяна.

Наистина с решение № 331/12.06.2008 г. решаващият орган е отменил обжалвания пред първоинстанционния съд ревизионен акт в частта по ЗДДС отм. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месец декември, поради което е определен ДДС за внасяне в размер на 15 201,58 лв. главница и лихви - 6 650,05 лв. и в частта по ЗКПО отм. за 2004 г. за определения корпоративен данък в размер на 53 623 лв. главница и лихви - 21 958,78 лв. Отменяйки в тези части ревизионният акт обаче горестоящия административен орган не е решил спора по същество, а е върнал преписката за извършване на нова ревизия със задължителни указания. С касационната жалба е представен РА № 180800472/06.11.2008 г., от който е видно, че отново правото на приспадане на данъчния кредит за м. декември 2004 г. и не е признато от приходната администрация, както и е определен корпоративен данък за 2004 г. Освен това от приложената с касационната жалба призовка се установява, че е налице и висящо съдебно производство по обжалване на този нов ревизионен акт. При това положение ще следва решението да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Последният следва да извърши преценка на новото доказателство и при необходимост да спре производството по делото до изчакване на резултата от делото, по което се разглежда законосъобразността на ревизионния акт от 06.11.2008 г. относно преценката за законосъобразност или не на определените данъци за 2004 г. по ЗДДС отм. за месец декември относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит и за същата година за определения корпоративен данък по ЗКПО отм. . Това е така, защото от правилното определяне на задълженията на ревизирания субект за посочените данъчни задължения през 2004 г., ще зависи и законосъобразното определяне на установените с РА № 180800008/25.04.2008 г. данъчни задължения по ЗДДС отм. за месеците януари, февруари и март 2005 г. и за корпоративния данък за 2005 г. и 2006 г. в посочените по-горе части.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 365/12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1471/2008 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частта, в която е отменен РА № 180800008/25.04.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Р., потвърден с решение № 331/12.06.2008 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. за установени данъчни задължения на "Сервизстрой" ЕООД - гр. Р. по ЗДДС отм. съответно за данъчен период месец януари 2005 г. - 1 025,05 лв.; за данъчен период месец февруари 2005 г. - 2 498,50 лв. и за данъчен период месец март - 1 274,87 лв. и лхиви в общ размер за посочените задължения1 987,62 лв., както и в частта по ЗКПО отм. за определен корпоративен данък за 2005 г. над 3 949,81 лв. и за 2006 г. над сумата 3 542,87 лв. и съответните лихви. ВРЪЩА

делото на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в настоящето решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ И. А.а

С.А.