Производството е по чл. 119 КСО във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС и § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на РУ ”Социално осигуряване” гр. М., срещу решението от 25.10.2006 г. по адм. д. № 203/2006 г. по описа на Монтанския окръжен съд, граждански състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

О. Ц. П. Дамянов, Л. Г. Д. и Е. И. С., и тримата от гр. Л., настояват решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

С решението от 25.10.2006 г. по адм. д. № 203/2006 г., Монтанският окръжен съд, граждански състав е отменил решение № 19 от 27.06.2006 г. на директора на РУ “Социално осигуряване” гр. М. и потвърденото с него Разпореждане № 86 от 26.05.2005 г. на Ръководител на контрола по приходите и разходите на ДОО при РУСО – гр. М.. Съдът е приел за установено, че няма данни Експертно решение № 790 от 16.06.2005 г. на НЕЛК да е било съобщено на заинтересованите лица по реда на чл. 17, ал. 1 ЗАП. Ето защо тримата лекари от медицинската експертиза, издали атакуваното решение на ТЕЛК, са били лишени от правото да знаят и обжалват решението на НЕЛК. По тази причина решението на НЕЛК по отношение на тях не е влязъл в сила административен акт, поради което не възниква имуществена отговорност. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалваните административни актове.

Атакуваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 218 б, б. “в” ГПК.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че с Експертно решение № 1150 от 26.05.2004 г....