Производството е по чл. 33 и сл. ЗВАС във вр. с чл. 131-132 ДПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална спортна академия “В. Л. “/НСА/ гр. С. срещу решението от 5.ІV.2005 г. по адм. д. № 1107/2004 г. на СГС ІІІ Г състав.

В жалбата се поддържат отменителните основания на чл. 218б, буква Б и В ГПК. По-конкретно касаторът счита, че съдът неправилно е потвърдил компютърни разпечатки на данъчни задължения на академията, нямащи характер на валиден документ /съобщение/, а по същество счита, че общежитията в студентски град не са жилищни имоти и за тях неправилно са били определени данъчните му задължения.

Ответната страна - ТД на Национална агенция по приходите счита решението за правилно, а жалбата неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и чл. 132 ДПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на НСА срещу решение № 4/11.03.2004 г. на зам. директор на ТДД София, с което са потвърдени данъчни задължения в съобщения, описани по номера на ДП “Студентска” за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2004 г. по чл. 60, ал. 1 ДПК.

Този правен резултат е мотивиран от СГС с нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, че за декларираните от академията с данъчни декларации по чл. 17 ЗМДТ недвижими имоти, които са студентски общежития, актувани като публична държавна собственост, но предоставени за стопанисване и управление на агенцията, равнозначно на “учредяване на безвъзмездно право на ползване” се дължи данък сгради, т. е. жалбоподателят не попада в изключението на нормата.

СГС е посочил, че жалбоподателят не попада и в изключението на чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗМДТ, съгласно която от данък върху недвижим имот се освобождават сградите, които се използват от висшите училища и академиите за учебен...