Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба, подадена от Б. Г. Г. от гр. С., против заповед № К - 1707/26.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Р. оспорва жалбата, като неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Със заповед № К - 1707/26.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на Б. Г. Г. - стажант в МВР към СДВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 16.12.2008 г., около 2.30 часа след употреба на алкохол е предизвикал скандал с охраната на клуб "Ориент 33" в ж. к. "Студентски град", гр. С., прераснал в сбиване, с което е нарушил изискването по т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Със заповед № К - 41/07.01.2009 г. издадена от министъра на вътрешните работи във връзка с обективираните в предложение вх. № 21809/23.12.2008 г. данни, че на 16.12.2008 г. Б. Г. след употреба на алкохол предизвикал скандал и сбиване с охраната на столично заведение, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно – разследващ орган, който да извърши проверка и изготви становище за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Въз основа събраните в административната преписка документи и снетите от служителя писмени обяснения, от разследващия е изготвена справка рег. № 3865/29.01.2009 г. съдържаща констатации за извършено от Б. Г. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изразяващо се в предвизвикването на скандал и сбиване пред нощен клуб, което станало обществено достояние чрез публикации в средствата за масова информация. При това и с оглед данните, че лицето в хода на обучението си за придобиване на категория "Е" е запознато с етичните правила за поведение на полицейските служители е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Срещу констатациите в справката, от жалбоподателя са подадени възражения вх. № 3455/30.01.2009 г., обсъдени в становище на дисциплинарно - разследващия орган рег. № 4281/05.02.2009 г., с което повторно е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Б. Г., поради установеното дисциплинарно нарушение. При това са въпроизведени данните от приобщените в хода на дисциплинарното производство, доказателства /в т. ч. обясненията на третите лица, участници в инцидента и видеозаписите от охранителните камери на заведението/ въз основа на които са направени фактическите изводи на дисциплинарно - разследващия, съставляващи основание за посоченото наказание.

Министърът на вътрешните работи е възприел така направеното предложение, като с оглед компетентността, предоставена му по чл. 228, т. 1 ЗМВР е издал процесната заповед. В мотивите на акта е прието, че Б. Г. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като на 16.12.2008 г., около 2.30 часа след употреба на алкохол е предизвикал скандал и сбиване с охраната на столично заведение. Направен е обоснован извод, че служителят не е спазил изискването на т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е извършил действия, несъвместими с етичните правила на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата.

Неоснователни са релевираните от жалбоподателя оплаквания относно наличието на допуснати при издаване на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, с оглед издаването на заповед за откриване на дисциплинарно производство, събиране на относимите данни, снемане на писмени обяснения на лицето и запознаването му със събраните доказателства, изготвените предложения и заповеди. Предвид обстоятелството, че дисциплинарно - наказващия орган е разполагал с достатъчно данни относно извършителя и естеството на нарушението едва към момента на получаване на справката, изготвена от дисциплинарно - разследващия орган на 29.01.2009 г., съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително е спазен двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Последният тече от момента на "откриване на нарушението", който според чл. 223, ал. 1 ППЗМВР настъпва едва когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства относно нарушението и самоличността на нарушителя. Предвид съдържанието на оспорената заповед, неоснователни са и наведените от Б. Г. доводи, че в нея липсват част от задължителните реквизити по смисъла на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР.

Във връзка с наведените от жалбоподателя възражения, че не е установено по несъмнен начин, деянието да е извършено от него след употребата на алкохол, следва да се отбележи, че последното обстоятелство е без значение, доколкото не е непременно част от фактическия състав на нарушението, за което е наложено процесното наказание. Само по себе си предизвикването на скандал пред заведение, довел до сбиване, представлява по смисъла на т. 8 от Етичния кодекс за поведение на полицейските служители, нарушение на изискването служителят да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си.

Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда, който може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, но само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено, каквато необходимост не е констатирана от настоящия състав. Обясненията на жалбоподателя, както и тези, дадени от останалите участвали в инцидента полицейски служители, единодушно сочат, че са се опитали да влязат в заведение в "Студентски град" в 2.30 часа на 16.12.2008 г., след като си тръгнали заедно с такси от "служебно тържество"; единствено Б. Г. е настоявал за обяснение относно причините охраната да не ги пусне в заведението, независимо от противопостяването на придружаващите го колеги, които правили опити да го спрат. От своя страна, множеството гласни сведения, дадени от лицата, осъществявали охраната на нощен клуб "Ориент 33" на 16.12.2008 г., безпротиворечиво установяват обстоятелствата, при които са сложени белезници на Б. Г.. Съвкупната преценка на всички приобщени по делото гласни доказателства и данните от видеозаписите на инцидента, обективирани в служебни справки - официални, свидетелстващи документи ползващи се с обвързваща съда формална доказателствена сила, установяват по несъмнен начин неприемливо агресивното и противоречащо на общите етични норми, поведение на жалбоподателя в момента на "искането" да получи обяснение защо с колегите си не е допуснат в заведението. Твърдението на лицето, че поради лечението на сърдечно - съдово заболяване не може да употребява алкохол, не е подкрепено с каквито и да било доказателства, поради което не оборва направения в оспорения акт въз основа данните от дисциплинарното производство, извод, че служителят е действал след употребата на алкохол. Но както вече бе отбелязано по - горе, само по себе си поведението на лицето по време на инцидента на 16.12.2008 г., без значение дали е причинено от употребата на алкохол или други упойващи вещества, съставлява допуснато съществено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Според посочения текст дисциплинарно наказание "уволнение" задължително се налага в случаите на извършване на други тежки дисциплинарни нарушения, каквито съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР са и деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Съобразно чл. 245, т. 8 ЗМВР при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" се прекратява и служебното правоотношение на държавния служител в МВР. Предвид направения от административния орган обоснован и правилен извод, че от жалбоподателя е осъществено визираното в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина - нарушение на етичните правила, установено по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, съдът намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение е съобразена изцяло с приложимия материален закон и неговата цел.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правилата и наличието на посочените в него фактически и правни основания. Поради това, като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата, подадена от Б. Г. Г. от гр. С., против заповед № К - 1707/26.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.