Производството е образувано по касационния протест на Окръжна прокуратура - Враца против решение № 25 от 11.12.2009 год., постановено по адм. д. № 307/ 2009 год. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на Г. К. К. от гр. М. против заповед № 150/ 4.06.2009 год. на началника на РУ на МВР - Мездра за отказ да му бъде продължен срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и отнемане на същото. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалвания административен акт.
Ответниците началникът на РУ на МВР - Мездра и Г. К. К. не изразяват становища.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест.
Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационният протест по същество за неоснователен.
Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Административният орган е сезиран от Г. К. с искане да му бъде продължен срока на разрешение за притежание и носене на огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че лицето работи във фирма и често пътува из страната с големи суми пари, поради което огнестрелното оръжие му е нужно за самоохрана. Не се спори, че вече е бил адресат на предходно разрешително. С оспорената заповед № 150 от 4.06.2009 год. началникът на РУ на МВР - Мездра е отказал продължаване срока на разрешително за носене на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Както специалният закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено.
В случаите на издаване на разрешение, респективно за продължаване на срока на издадено разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В процесния казус за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване, респективно - продължаване срока на действие на вече издаденото разрешение.
В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват за Г. К. необходимост от носенето и употребата на огнестрелното оръжие. На заявителя е дадена процесуална възможност да предостави допълнително обяснения и ангажира доказателства във връзка с искането си пред административния орган. В хода на съдебното производство решаващият съд е допуснал събирането на гласни доказателства. Правилно е приел в изводите си, че изложените от свидетеля факти и обстоятелства са ирелевантни към посочените в заявлението причини за носене на огнестрелно оръжие. Нуждата от самоотбрана именно поради факта, че работи във фирма и пренася големи суми пари, не е установена. Канов не е посочил като причина за искането си осъществявани посегателства против личността му или на членове на неговото семейство.
В този смисъл и доводите в касационния протест са неоснователни. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването от касатора на мотива за действия по осигуряване на превантивното спокойствие на жителите на с. Л. не е от естество да породи за заявителя Канов желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. Съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че с конкретното искане заявителят не обосновава необходимост от носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, за които са въведени различни изисквания.Фактът, че на Канов вече е било издадено разрешение за носене на оръжие, също не сочи на извод, че са налице основания за неговото подновяване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени.
При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ са правно обосновани. С касационния протест не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Враца следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №
25 от 11.12.2009 год., постановено по адм. д. № 307/ 2009 год. по описа на Административен съд - Враца. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ П. Н. Т.В.