Производството е по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. Ц. В. и В. П. С. от гр. И., област Р. срещу заповед № 551 от 24.11.2006 г. на областния управител на област Р..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се неговата отмяна и вместо него – постановяване на решение, с което да бъде уважено правото на оспорващите за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ.

Ответникът – областният управител на област Р., не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното:

С искане с рег. индекс № 94-00-425 от 12.05.2006 г. жалбоподателките, в качеството им на наследници на П. В. П.-б. ж. на с. Б., Разградска област, са поискали да им бъде признато и изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател съгласно ЗПГРРЛ, основаващи се на незаконна репресия по отношение на последния. Към заявлението са приложени като доказателства следните документи: справка за съдимост с рег. № 367/04.07.2006 г., издадена от Районен съд – Габрово; присъда от 23.03.1945 г., постановена от Областния народен съд, гр. Т. по наказателно дело № 1/1945 г.; писмо № 399 от Директора на Шуменската държавна болница, уведомление вх. № 1252 от лекаря при същата болница; 2 бр. декларации.

Със заповед № 551 от 24.11.2006 г. областният управител на област Р. е уважил подаденото искане. В диспозитива на същата заповед е записано следното: "представени са всички изискуеми се от закона документи, удостоверяващи претърпяната от П. В. П. незаконна репресия, свързана с неговите политически убеждения." Със същия акт административният орган е постановил отказ за изплащане на (иначе признатото) право на еднократно обезщетение за претърпяната незаконна репресия от наследодателя им П. П., поради това че времетраенето на осъществената спрямо последния репресия не формира пълен календарен месец по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, и разгледана по същество е основателна.

В обжалваната заповед не е посочено на какво основание искането на жалбоподателките е уважено, респ. вида репресия, осъществена срещу техния наследодател. От там не става ясно по какви причини административният орган е приложил посочената в заповедта методика за изчисляване на паричното обезщетение съобразно наличието на пълен календарен месец на изтърпяна репресия. Това на практика лишава заповедта от мотиви. Посочването на ясни и точни мотиви в акта, е свързано с изискването за спазване на установената форма при неговото издаване, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

На следващо място, административният орган не е обсъдил в цялост всички приложени по преписката писмени доказателства, което е довело до неизясняване на конкретната фактическата обстановка.

Съгласно чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ, вр с чл. 1, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ наследниците - деца, съпруг и родители, или братя и сестри, когато няма други наследници, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, имат право на еднократно обезщетение за неимуществени вреди.

От приложените доказателства се установява, че наследодателят на жалбоподателките – П. П. е бил осъден с присъда на ОНС – гр. Т. по горепосоченото наказателно дело, влязла в законна сила на 23.04.1945 г. Петров е починал на 19.04.1945 г. По делото не е представен акт за смърт, като данни относно факта и причината за смъртта се извличат единствено от писмото адресирано до директора на затвора, подписано от управител-лекаря, където като причина за смъртта на лицето е посочено: "coma diabeticum". Представена е клетвена декларация, заверена от кмета на с. Б., обл. Разград, от лицата Н. П. Х. и Р. Т. Х., които са декларирали, че Петров не е имал здравословни проблеми и смъртта му е настъпила по непонятни за тях причини. В същото време в диспозитива на обжалваната заповед административният орган приема, че представените документи удостоверяват "претърпяната от П. В. П. незаконна репресия, свързана с неговите политически убеждения".

При тези обстоятелства областният управител е следвало, съобразно нормативно предвиденото правомощие по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, служебно да поиска произнасяне на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ. В тази част липсва произнасяне, налице е нарушаване на правилата, определени с приложимите правни норми и изместване на неговото основание, декларирано в заявлението. Неправилна в случая е констатацията, че са представени всички изискуеми доказателства, след като не е установена по делото точната причина за смъртта на наследодателя на жалбоподателките. Липсват доказателства за изискани допълнителни сведения, служебна справка по този въпрос, или давани указания на заявителките за представяне на писмени свидетелски показания, с нотариална заверка на подписа, каквато възможност предоставя чл. 10, ал. 3 от Наредбата. В жалбата се отбелязва, че искането за обезщетение е за претърпяната от наследодателя им незаконна репресия и "физическото му ликвидиране (убиване)".

Ето защо съдът намира, че ако административния орган сметне претенцията за доказана по основание, следва да определи размера на обезщетението на основание чл. 8 от НПЗПГРРЛ и обратно, ако сметне, че не са налице доказателства, той следва да изпълни законовите си задължения и да поиска произнасяне на комисията.

Неизпълнението на законови задължения от страна на органа при издаването на оспорената заповед, представлява нарушение на материалноправни разпоредби, а липсата на мотиви - неспазване на установената форма. Наличието на тези пороци предопределят незаконосъобразността на акта и обуславят отмяната му от съда изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

По отношение на направеното искане, от страна на оспорващите да бъде постановено изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ, съдът намира, че не би могъл да се произнесе, предвид факта, че преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки, свързани с основателността на претенцията за обезщетение и съответно определяне на неговия размер е предоставена на административния орган.

Водим от горното Върховният административен съд – III отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповед № 551 от 24.11.2006 г. на областния управител на област Р.. ИЗПРАЩА

делото като преписка на областния управител на област Р., като му дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д.

М.М.